Минутите отлитат като птици.Отлитат,но не се завръщат те.Дори един от най-големите умници не може времето да спре. ******************************
***********************************
Нищо от написаното в този и от този блог не може да бъде възпроизвеждано, копирано и или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на Ани Иванова Виденова-Стоянова
Постинги в блога от 23.10.2010 г.
23.10.2010 14:09 -
Титаник в синьо-зелените очи
Не поглеждай в очите ми, ириси
от зелено до синьо, като прилив, море.
Настояваш, даже тактика мислил си.
от зелено до синьо, като прилив, море.
Настояваш, даже тактика мислил си.
23.10.2010 13:43 -
Обречен
Поглеждаш гордо. Знаеш, че прогони
не само нея, щастие и смях...
Една сълза щом колчем се отрони
не само нея, щастие и смях...
Една сълза щом колчем се отрони
23.10.2010 13:28 -
Компютърно време
Виртуални усмивки и далечни прегръдки.
Тез емоции нови в мен пришиват криле.
В интернет днес прохождам, а пък първите стъпки
Тез емоции нови в мен пришиват криле.
В интернет днес прохождам, а пък първите стъпки
23.10.2010 12:49 -
Война
Защо ми ровиш нервно в телефона?
Имейлите с ирония четеш.
Цигара след цигара на балкона
Имейлите с ирония четеш.
Цигара след цигара на балкона
23.10.2010 09:46 -
Разходка в парка
С кестен по прозореца почука.
Покани ме да пием по кафе,
но не в заведение където
Покани ме да пием по кафе,
но не в заведение където
23.10.2010 09:08 -
Каменното цвете
Отивам си! Това е най-логично
когато уж съм твоя, всъщност ничия.
Не го приемай за обида. Нищо лично!
когато уж съм твоя, всъщност ничия.
Не го приемай за обида. Нищо лично!
Търсене
За този блог
Гласове: 16772
