„ТАЙНИ НЕЩА ОТ ДРЕВНОСТТА“ ІІ част
(работни бележки - продължение)
„Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики, и тайни неща, които не знаеш.“ (Ерем.33:3).
* Бит.28:11-18 Преди да легне (в онзи момент имало затъмнение) Яков сложил 12 камъка в кръг около себе си, а 13-ти (в центъра) за опора на главата. (Нерядко в древните митове „кръглият жертвеник“ бил свързан с молитва за космически „дъжд“; с молитвен акт за обновление/възкресение.) Но понеже мистичният камък бил специален - Яков (на ханаански език „Стълб“) получил откровение и разбрал, че на това място - хълмът на Венера, ще бъде построен храма – „Стълбата към Небесата“, мястото на Шехината. [Bethel (Ветил; виж Бит.31:13) - в храмови сведения, от края на V в.пр.Хр., на еврейска колония съществувала на о-в Elephantine (р. Нил), богинята, която евреите там почитали се наричала „Anath-Baetyl“ – едно от имената на планетата Венера.] В този храм щели да бъдат поставени и заветните кристали – един в центъра (вътре в кивота-кораб или лодка, като тази на фараон в Египет) и 12 на нагръдника на първосвещеника.
* Бит.32-ра гл. Вероятно, Яков възнамерявал да убие брат си Исав и хората му с оръжието с кристала? Но през онази нощ на борба Ангелът не му позволил да използва този кристал (свързан със северното съзвездие „Бедрото“ „Голямата мечка“) за унищожение на брат му Исав. Яков мъжки се борел в нощта, мислейки, че бъдещето му е поставено на карта. Докосването до бедрото му било за да има спомен за съзвездието „Бедрото“ и Онзи, Който е отвъд най- крайния Север (ср. Исая 14:13; Откр.19:16). „Якововата скръб“ е свързана с д-то на кристалите?
* Бит.33-та гл. За да спре гнева на брат си Яков изпратил скъп подарък на Исав - дал му въпросния специален кристал. От светлината на този кристал лицето на Исав светнало като, че е Божие лице (виж Бит.33:10; ср. Изх.34:29,30,35; Деян.6:15). Исав занесъл „страховития кристал“ на своята планина Сиир (част от северен Синай), в храма-пещера в Петра, Йордания. Години по- късно Моисей бил ръководен да вземе този специален кристал от мястото, където Исав го бил оставил (където сега се намира пещерата на храма „Ел Хазне“?).
* Изх.3:1-5 Мойсей при „горящата къпина“ на „ho·re·bah“ („Хорив“) - „огънят от небето“ се дължал на действието на това, че в този „храст“, явно се намирал кристала, в/на който Бог писал? Жезълът на Моисей бил „Божия жезъл“ (виж Изх.4:20) - също снабден с кристал (ср. Пс.23:4) – желязната тояга оставена там от патриарха Яков? „И Бог рече на Моисей: Аз Съм Оня, Който Съм.“ (Изх.3:14а), т.е. Този, Който активно присъствал и се явявал, чрез онзи специален кристал (виж Лев.16:2). [Името „Аз Съм“ вероятно е алюзия за Бога, който бил преди и над всички останали египетски богове, Първоначалното Слово, с чиято Сила (на египетски - магия, която днес не е известна на съвременното човечество) всички останали богове (в случая - всички небесни тела) действат, известен на древните египтяни с името „Hekau“ („Heka“; „Hika“; „Words of Power“); (ср. Евр.1:2; 11:3)]
* Изх.12:23 - Погубителят, който през нощта преминал над Египетската земя, влязъл в къщите, поразил и унищожил мъжките първородни на египтяните, при 10-тата язва, бил планетата Меркурий (чрез действието на Голямата пирамида в Гиза)? За белег евреите трябвало да попръскат с кръв от заклано агне по прага на вратите си през нощта на Песах (Пасхата).
[Първородните в стар Египет имали привилегията да спят на по- прохладно в приземните етажи на сградите. В ХХ век - първо на 15.08.1984 г. в ез. Monoun и след това на 21.08.1986 г. в ез. Nyos, в Камерун, Африка, вследствие от избухване на вулкан, и последвало силно земетресение, и свличане, водата от дълбините внезапно се преобърнала, и излязла на повърхността. И при двете драматични събития, една след друга, на практика се повторили всичките „10 Египетски язви“ - изненадващо идентични с библейското описание на Изхода. При последната „10-та язва“ 1/3 от хората и добитъкът (намиращи се в по- ниските части) в областите край двете въпросни езера, измрели през нощта от лимническо избухване и задушаване (асфиксия) с отровен газ, почти без цвят и мирис (въглероден диоксид, арсин, водород и радон?), разстелил се ниско по повърхността на земята. (За още виж кн. „The Wormwood Prophecy“, Thomas R. Horn, Published: Charisma House, Florida, USA, 2019, Ch. „Death of the firstborn“, pр. 151-156.) „В някои култури, които споделят аспекти на архаичната традиция, такива като маорите от Нова Зеландия, терминът „първороден“ („първенец“) идентифицирал кандидатите за свещеници (жреци). В този контекст смъртта на „първородните“ може да представлява специфично указване към свещенството на архаична религиозна традиция.“ (виж кн. „Primal Wisdom of The Ancients“, Laird Scranton, Publisher: Inner Traditions, Rochester, Vermont, 2020, Ch. 1)]
{Вероятно една от причините, поради които учениците на три пъти (почти мистериозно) заспали в Гетсимания (виж Мат.26:36-46) била, че когато Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет и Храма в град Ерусалим (ХЕ), Израел, влязат в режим „активиране“ (неимоверно силно се загряват, посредством планетарни звукови вибрации?), около (изпод) тях се отделя значимо количество (облак от) газ (виж 3Царе 8:11; ср. Откр.15:8), който се разстила в по- ниските части на релефа наоколо. Явно Исус Христос се е отделял от учениците за да се моли на едно по- високо място, откъдето, точно на запад, е виждал входа на храма, посетен от ангела в онази паметна нощ (виж Лука 22:43). Необичайната сънливост у учениците на Христос в Гетсиманската градина, може би, е била допълнително предизвикана и от специфичните звукови вълни, които ГП, в онази паметна нощ, е излъчвала към ХЕ? „Бивш разсекретен (декласифициран) документ на Defense Intelligence Agency (DIA; Агенцията за Отбранително Разузнаване) от 1972 г. се занимава с някои ефекти на ултразвука върху хората - ефекти, които водят до сънливост и необичайна нужда от сън. Експерименти, предприети от DIA с помощта на насочени акустични оръжия, разкриват, че някои хора заспиват, още докато стоят изправени.“ (виж кн. „The Pyramids and the Pentagon“, Nick Redfern, Publisher: New Page Books, A Division of The Career Pres, Inc., New Jersey, USA, 2012, Ch.19, Subtitle: „Healing stones“); (ср. Исая 29:7-10; Римл.11:8).}
* При Изхода Мойсей съвсем съзнателно повел народа към Планината на елохимите – Хорив, на Синай (Сиир, в Едом/Села, където е град Петра, във „Wadi Musa“ „Долината на Мойсей“). При Изхода евреите не само взели златото на египтяните, но и тайната, която криел Египет. Отговорът на Фараон, който повел пълномащабна военната експедиция с/у бягащите евреи, придобива скрит мотив - той явно се е опитвал да възстанови или поне да предотврати разпространението на тази висша, много голяма и важна тайна на Египет. [Съществува легенда, че в т.н. Камера на царя във вътрешността на Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, е бил държан ковчег. Капацитетът на оригиналния ковчег на Завета, въз основа на дадените му в Библията мерки, е бил 71,282 кубични инча. Обемът на гранитния контейнер в Камерата на царя в ГП е малко по- голяма - 71,290 кубични инча. Това сходство дало основание през 1955 г. на д-р Алфред Ръдърфорд от Института по пирамидология в Илинойс да извърши експеримент, в който реконструирал от парчета точна реплика на ковчега на Завета. След това поставил репликата вътре в гранитния саркофаг в Камерата на царя на Хеопсовата пирамида. Репликата на ковчега на Завета се вписала забележително добре в червения гранитен саркофаг на ГП, като имало точно половин инч отстояние от четирите страни на репликата до съответните вътрешни стени на саркофага! Не без значение било и, че самите мерки на Камерата на царя в ГП формират двоен куб - точно същата мерна конфигурация като на Светите отделения на еврейската скиния. Изглежда, че в известния гранитен саркофаг без капак, в пирамидата на Хеопс или е имало втори, принципно същия като Ковчега на завета друг ковчег или, че самият саркофаг в ГП е бил всъщност контейнера за оригиналния Ковчег на завета. При втория случай Ковчегът на завета трябва да е бил реликва от едно по- ранно време и да е бил изнесен при Изхода от Египет от бягащите израилтяни.]
[„Историята на Sekhmet (б.а. митологизиран образ на планетата Венера) не е полет на фантазията, а по- скоро урок за това как една велика древна цивилизация се бори с твърде реална и ужасяваща заплаха за съществуването си. Катастрофите от Бронзовата Епоха, които пресушили р. Нил, причинили епидемиите в Египет, накарали хищни тълпи да стъпчат пазачите на житниците, свалили династии и породили трогателна оплаквателна литература, не били плод на въображението на египтяните.“ (виж ст. „Sekhmet, Venus Goddess of Ancient Egypt“, Kenneth J. Dillon, Publisher: Scientia Press, Washington, The District of Columbia, USA, 2021) Текстът от „The Dialogue of Ipuwer and the Majesty of the Lord of All“ („Диалогът на Ипувер и Величието на Господаря на Всичко“) съдържа тъжната жалба на мъдреца-свещеник, който видял голяма суматоха в двора на фараона и в цялата страна. Ипувер (който бил жрец в град Хелиопол) свидетелствал, че това било време на пълен хаос, тъй като всеки можел да влезе в храмовете, някога щателно охранявани от свещениците; свещени надписи били унищожавани, а на храмовете били организирани истински набези (грабежи). В текста Ипувер направил недвусмислен намек за нещо „скрито“ в пирамидата, указвайки, че това „нещо“ е изчезнало: - „И вижте, стават неща, които никога преди (това) не са се случвали, и Царете започват да бъдат отстранявани от нещастници (от негодници; от презрени хора). И вижте, този, който беше погребан като Сокол, лежи (е изнесен навън) на носилка (в кивот/ковчег). Това, което пирамидата скриваше, (вече) беше изпразнено (направено пусто; опустошено). И вижте, земята (страната, Египет) е започната да бъде лишавана от царска власт, от неколцина (от няколко) души, които не познават (не приемат) съвети.“ (виж кн. „The Giza Prophesy“, Scott Creighton and Gary Osborn, Publisher: Bear & Company, Rochester, Vermont, USA, 2012, „The Body Snatchers“) „Можем да предположим обаче, че унищожаването, изчезването или отнасянето на свещените предмети от светилището навярно е станало през така наречения Първи преходен период в Египет. Тогава обединената страна се разпада и се възцарява пълна анархия.“ (виж кн. „Стълба към Небето“, Захария Амнон Сичин, БАРД, София, 2003, стр. 91) Очевидно, по това време всички кристали, системи от рефлектори и редица други устройства са били изнесени от Голямата пирамида в Гиза. Ап. Павел споменал имената на египетските жреци-магьосници – Яний и Ямврий, които по времето на Изхода се възпротивили на Мойсей (виж 2Тим.3:8), вероятно да бъдат изнесени изцеляващите, божествени кристали на Изида - заветните скрижали, от ГП? Възможно е в суматохата на Изхода евреите не само да са изнесли кивота от ГП, но да са демонтирали и откраднали, и медната змия (ср. Числа 21:9) - Уреус от върха на главата (там сега има дупка, запълнена с бетон) на Големия сфинкс?]
* Изх.19:18,19 „А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.“ Случилото се на планината Синай (50 дни след Изхода на евреите от Египет), съдържа всички характерни белези, явяващи се при действието на мощно скаларно оръжие. Явно плочите/кристалите, който Яхве поверил на Моисей, са били активирани.
* Господ-Бог Яхве дал на Мойсей, от онзи храм на планината Хорив, на Синай, кристалите, оставени от Исав и пазени, чрез „ангелско служение“ (виж Бит.32:1; ср. Деян.7:53). Мойсей познавал и технологията за получаване на моноатомно злато под формата на „бял прах“, - т.н. ORME’s злато, в храма на планината Хорив, на Синай (виж Изх.25:40). {Вероятно, при определени условия, ГП създава силно нажежен газов (плазмен) облак от моноатомни частици от злато (облачният и огненият стълб), който облак (стълб), доближила се в това време до Земята планета (или планети?), със своя електромагнетизъм, улавя и пренася [хваща и носи по пътя на полу-дъгата - оригиналният „Плодороден полумесец“ или „сърп“ (ср. Откр.14:15-19)] през Петра (Синай), Йордания, край Ерихон - до Сион, Ерусалим. Там, във вътрешността на Храма, този газов облак бива всмукан в дълбините на планетата ни. По такъв чуден начин Земята се зарежда за много дълъг период от време и става способна (бива „оплодена“) да роди нов живот. В произведението „Илиада“ от Омир, Хера е наречена „най- великата от богините“ и се съединила със Зевс в свещен брак на планината Ида (метафорично – Планината на Небесата и Земята), забулена (обвита) в облак от злато. (виж кн. „Iliad“, Homer, Book 14, Lines 339-343)}
* Изх.25:21,22 „И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш плочите на свидетелството, което ще ти дам. Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните.“ Древни еврейски легенди утвърждават, че този глас се спущал от небето „във вид на огнени тръби“ (или „езици“). Съгласно народната памет на евреите „две искри“ („две огнени струи“; „две огнени змии“) изскачали из от херувимите, засеняващи (огнената Шехина над капака на) ковчега и тези искри (електрическа дъга или мълнии) изгаряли, и разрушавали (пояждали с небесен огън) ръбовете и краищата на намиращите се наблизо вещи (виж 1Царе 5:4). (виж кн. „Знакът и печатът. Търсене на изчезналия кивот на завета“, Греъм Брус Хенкок, БАРД, София, 2002, гл. „Ужаси и чудеса“)
* Изх.32:16 „Плочите (таблетите) бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание написано в плочите.“ Този камък/кристал бил „Божие дело“ и написаното в него било „Божие писание“. Прозрачният кристал - като яспис, съдържал специалния „софтуер“, който Господ-Бог написал в него, съдържащ заповедите за движението на големите небесни тела, имащи отношение към поддържането на условията за живот на планетата Земя (виж Исая 45:12). {Вероятно юдеите, стотици години по- късно, вмъкнали в текста идеята, че Моисей е строшил оригиналния кристал/сапфир [това едва ли е възможно, тъй като този изключително ключов и важен, „страховит кристал“ (виж Езек.1:22,26), бил Божие дело] и, че вторите плочи били обикновени каменни плочи, издялани от Моисей, на които Господ начертал в/у тях думите - 10-те слова. Т.н. „десет заповеди“, няма как да са били „патент“ на Господ-Бог Яхве (и на евреите), тъй като са били известни хиляди години по- рано (от случката на Синай) - още в Акад и Шумер [виж „The Instructions of Shuruppak“, from Sumerian king Ubara-Tutu to his son Ziusudra (Akkadian name - Utnapishtin)] и в древен Египет (виж „The Book of the Dead“, Spell 125). Юдейските свещеници, съвсем целенасочено, привнесли в старозаветните текстове идеята за „десетте заповеди“, начертани на обикновени каменни плочи, едва след завръщането си от Вавилонския плен (ср. Ерем.7:22; 8:8). Така големият „дар“, който свещениците-реформатори оставили на юдейския народ бил постоянното вменяване на чувство за вина. (За взаимопроникването на идеите на зороастризма в юдаизма, след периода на Вавилонския плен - виж кн. „The Heritage of Persia“, Richard Nelson Frye, Weidenfeld & Nicolson, London, 1962)}
* Изх.34:29,30 „И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бога...“ Небесната енергия, която плочите/кристали излъчвали, направила така щото лицето на Мойсей да блести, когато той се спускал от върха на планината Синай.
* Левит 10:1,2 „А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха тамян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. Затова огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа.“ Разрушителен огън излязъл от кристала, намиращ се в ковчега и ги изгорил. Двамата Ааронови синове умрели там, пред кивота.
* Числа 10:35,36 „И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят. А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.“ Тук на практика има отъждествяване на Господ (Яхве) с кристала в ковчега на Завета. Кивота (с плочите-кристали) се възприемал като името (на иврит - „ха шем“) и въплъщението на присъствието на Самия Господ.
* Числа 21:4-6 В Стария Завет е споменато, че Яхве изпратил „огнени (горителни) змии“ за да накаже израилтяните в пустинята, които говорили против Него и Мойсей. Възможно е това да са били някакви електрически-огнени мълнии („пламенни змии“), технология, във връзка със специалните кристали? Когато евреите се покаяли, Бог заповядал на Моисей да издигне върлина (т.е. гръмоотвод) с бронзовата змия (медният урей, който израилтяните демонтирали и откраднали от челото на Големия Сфинкс в Гиза?), така че всички, които я гледали, нямало да умрат от ухапванията на „огнените (горителните) хвъркати змии“ на Египет (ср. Исая 14:29; 30:6). И Моисей (виж Изх.3:5), и първосвещениците, служещи в Светая Светих, в Деня Йом Кипур, стоели боси (т.е. добре заземени?) пред Яхве/Юпитеровата енергия, за да не бъдат поразени (изгорени от могъщата космическа, електромагнитна енергия, протичаща, подобно на небесна река, през това свято място и образуваща електромагнитна - огнена дъга?).
* Втор.8:6 „За това, да пазиш заповедите на Господа твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.“ Свещеническите тайни на левитското свещенство са свързани с кристали. Главното задължение на Израилевите царе и свещеници било физически да пазят заветния кристал – скрижалите на завета. [Централният кристал в Голямата пирамида в Гиза, Египет, бил огнено-червен, а кристалът в кивота на Завета, в Храма в град Ерусалим, бил подобен на лапис-лазули сапфир, тюркоазено-син на цвят (ср. Числа 15:38; Изх.28:28,37; ср. Откр.21:11)]
* „Урим“ и „Тумим“ (виж Изх.28:30, Левит 8:8, Числа 27:21 и Втор.33:8). - „Съвършенствата“ или „Тъмнините“ (т.е. скритите Сили, причината за видимите неща); но също така и енергиите на разрушението, на Хаоса и на Смъртта; на тъмната страна на силата на Вселената. Камъните на нагръдника на първосвещеника са същите камъни, които били свързани с Луцифер: сардис, топаз, карбанк (гранат), смарагд, сапфир, диамант, кехлибар, ахат, аметилов естер, берил, яспис (има 3 пропуснати камъка, но които са споменати в текста на Септуагинта на Езек.28:14; така, че общо кристалите са 12 на брой, плюс Orme’s златото).
* Разполагането на 12-те племена, около 13-тото в средата (това на племето Левий) следвал също образеца с кристалите; моделът на небесата – Земята (в центъра) и 12-те звезди/планети (Слънчевата с-ма и 12-те зодиакални съзвездия) в кръг, около нея.
* На влизане в Обещаната земя евреите издигнали 12 камъка (виж Ис.Нав.4-та гл.), по подобие на 12-те кристала; кристала в кивота поглъща или възпира реката, изпусната от Змията (чрез ГП). От „дървото на живота“ извира „огнена река“ „чиста като кристал“ (виж Дан.7:10; Откр.22:1). Йоан видял, как от „дървото на познаване доброто и злото“ – т.е. ГП, Змията също изпуска „вода, като река“.
* Падането на стената (пирамидата) на посветеният на бога на Луната (Нана/Син) град Ерихон било свързано с кристала в кивота и импулса, който бил създаден от силния вик (ср. Откр.18:1-5) на израилтяните (виж Ис.Нав.6:1-21).
* Съдии 20:27,28 - Израилтяните, в лицето на царя или първосвещеника, посредством кристала, поставен в ковчега на Божия завет, можели да комуникират с (ангела на) Господ-Бог Яхве. В кн. Съдии личността на Господ-Бог на Израил, често напълно се слива с индивидуалността на ковчега, съдържащ кристала, със заповедите за движенията на цялото небесно множество (виж Исая 45:12), написани в него. Този свещен кристал сякаш бил жив камък, обладан от божественият живот; камък с душа - неръкотворен кристал, в който Бог обитавал (ср. Изх.32:16 с Деян.17:24). Реликвата сякаш имала собствен ум. Ковчегът на Завета бил дом-обиталище на името и тялото на Господ-Бог (виж 3Царе 9:3; ср. Евр.10:5).
* Йов 1:6 „А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.“ Разказът в най- старата старозаветна книга - „Йов“ бил написан в сакрален смисъл като отклик на много древната астрономическа история, в която коалиция от човеци/пирамиди [управлявани от разумни същества, населявали няколко различни планети (планетите били наречени „Божиите синове“) в нашата Слънчево-Юпитерова бинарна система] начело със Сатана/Сатурн, се обединили в опита си завинаги да смълчат гласа на планетата Юпитер, но явно не успели напълно (виж Бит.3:10). [Акадският епос „The Atra-Hasis epic“ (~ХVІІІ в.пр.Хр.), Tablet I, Lines 43-46, описва въоръжен бунт на младите dingirs (Igigi gods) с/у Господарят Енлил/Юпитер.] Името „Ju“ изписващо се на иврит като „אִיּ֣וֹב“ „I·yo·wb“ („Йов“) е еквивалент на гръцкото име „Зевс“ (планетата Яхве/Юпитер). Самото име „Юпитер“ означава „Бащата Йов (Ju Pather; Патриархът Ио)“ („Йовав“ или ава-Йов). Според компилацията „Legends of the Jews“, от Louis Ginzberg, 1913 г., сбор от стотици еврейски легенди от „Мишна“, „Талмуда“ и „Мидраш“, поради атаката с/у Йов (пра-Юпитер) по- късно починала съпругата му – Zitidos, което е алюзия за взривяването (смъртта; убийството) на планетата Мами-Тиамат (при гърците „Фаетон“) - твърде голямото (върховното) и неназовано злодеяние, което по- късно било наречено „първородния грях“.
* Йов 20:26 „Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; огън не раздухван от човек ще го пояде; на тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.“ Йов бил племенник на Исав и говорил за такъв светещ кристал, който го пазел (виж Йов 18:4-6). „И Йов още продължи беседата си като казваше: - О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, когато светилникът Му светеше на главата ми, и със светлината Му ходех в тъмнината.“ (Йов 29:1-3). Тук Йов вероятно говори за т.н. „Лампа на Озирис“ – специалният кристал-светилник (ср. 1Царе 3:3) за връзка с Бога? „Никой не знае, какво в действителност би могло да бъде Royal Farr (царският фар, светилник или лампа), тъй като в едно изречение той е магическа сила, способна да кове (да обработва) метал, в следващото - е проявление на самия Бог и, накрая, е средство за рязане (издълбаване) на твърди вещества (материали) без използването на обичайните инструменти. Едно обаче може да се каже със сигурност: без the Divine Glory („Божествената Слава“) царят не би могъл да управлява.“ (виж кн. „From the Ashes of Angels - The Forbidden Legacy of a Fallen Race“, Andrew Collins, Bear & Company Rochester, Vermont, 1996, Ch. 9, „The Divine Glory“, р. 119) За Светата земя, от която излизал хлябът за целия свят, Йов споменал, че „камъните й са място на сапфир, и златна пръст има в нея.“ (Йов 28:6; ср. Бит.2:12). Господ попитал Йов какво знае за първоначалния кристал, наречен в акадско-шумерските митове „материалът (частичката) на живота“ - основоположният или краеъгълният камък на Земята, при Сътворението (виж Йов 38:4-7). Цялата Йов 41-ва гл. е алюзия за Голямата пирамида в Гиза – „великото чудовище“ (виж Езек.29:3) или „крокодила“ край р. Нил. [В т.н. „Херметични текстове“, древноегипетският бог на мъдростта Техути (Джехути или Тот/Хермес на гр. език) се обръща към ученика си Асклепий с думите: - „Знаеш ли, Асклепий, че Египет е образ на Небесата? ... В Египет всички действия на силите, които управляват и действат в Небесата, са пренесени долу на Земята.“ (виж кн. „Пазителят на Сътворението“, Робърт Бювал и Греъм Хенкок, БАРД, 2006, гл. „Мотив в текстовете“)]
* 1Царе 3:1-3 „А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.“ (1Царе 3:1); „и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег...“ (1Царе 3:3). Слово от Господа идвало (макар и рядко), чрез кристала поставен в ковчега на Завета. На пръв прочит „Божият светилник“, споменат в стих 3-ти е седмосвещника, но на иврит думата в 1Царе 3:3, преведена на български език като (Божият) „светилник“ е друга („וְנֵ֤ר“ „wə·nкr“), - различна от думата за златния седмосвещник („הַמְּנוֹרָה֙“ „mə·nō·w·rāh“) – „менората“ (виж Изх.25:31). Кой бил тогава „Божият светилник“, във връзка с кивота, за който се споменава в 1Царе 3:3? – Това бил кристалът, който когато бил в активирано състояние (когато комуникирал с Престола на Бога в небесата), излъчвал ярка, силна светлина, подобно на светилник.
* 1Царе 3:4-18 - Когато Самуил лежал в храма Господен, където бил ковчега на Завета - и в него кристала (плочите), гласът на Господ-Бог от светата реликва, произнесъл предупреждение за Съд в/у Израил (виж 1Царе 3:11-14).
* 1Царе 4:22 „И тя каза: Славата се оттегли от Израил, защото Господният ковчег е заловен!“. Ковчегът на Завета съдържал скрижалите/кристалите, които светели и Израилтяните наричали тази свръхестествена светлина-сияние „Славата“.
* 1Царе 5-та гл. - Когато филистимците пленили Божия ковчег 7 месеца били поразявани с ужасни недъзи, рани, хемороиди и различни болезнени язви, така щото воплите им стигнали чак до Небесата. В края на краищата, филистимците върнали свещената реликва, с „ужасния кристал“ (виж Езек.1:22) обратно, в пределите на Израил.
* 1Царе 6:19,20 „Но Господ порази ветсемеските мъже за гдето погледнаха в Господния ковчег, като порази от людете седемдесет мъже; и людете плакаха, защото Господ порази людете с голямо изтребление. И ветсемеските мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? И при кого да отиде Той от нас?“ - Най- древните открити ръкописи споменават за 70 души убити (а не 50 070 души, както е в текста). Съвременните учени, занимаващи се със старозаветните текстове, са на мнение, че бройката - 70 души, е коректна. Седемдесет човека погледнали в ковчега и в резултат на което загинали. Те били убити от излъчването на кристала в ковчега – при това умрели в достатъчно драматичен вид - лицата на загиналите застинали, с изписан на тях, неописуем предсмъртен ужас (типично изражение на лицето за убитите със скаларно оръжие).
* 1Царе 17:39-51 - Дали Давид при потока не намерил „пет гладки камъка“ [т.е. част от скритите свети кристали (12+1) от Яков при потока Явок?], още с първият от които, пробил медния шлем на главата на Голиат, „така щото камъкът се заби в челото му“ и го убил; след това отсякъл главата на облечения в люспеста броня великан – т.е. син на Голямата Змия? В легендите на древните египтяни и евреи се говори за някакъв „камък“, който можел при съприкосновение да пръсне всеки метален съд, в който бил поставян.
* 2Царе 6:11 „И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едом три месеца; и Господ благослови Овид-едом и целия му дом.“ – Съгласно еврейските народни предания Овид-едом бил ощастливен с много деца. Жените в неговия дом раждали само след двумесечна бременност по 6 деца наведнъж (виж кн. „Знакът и печатът. Търсене на изчезналия кивот на завета“, Греъм Брус Хенкок, БАРД, 2002, „Съвършено естествено“). Кристалът в ковчега благотворно превърнал средата в дома на Овид-едом в райска. Всички деца не само оцелявали, но и станали необикновено красиви хора. Едно от тях била Витсавее – бъдещата майка на цар Соломон.
* 1Летоп.28:2 „… Аз имах в сърцето си желание да построя дом на покой за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог…“ Тези думи принадлежат на бащата на Соломон – цар Давид. От тях се разбира, че най- очевидното и единствено предназначение на Храма било той да бъде място – „дом за покой на ковчега“, със заветния кристал в него. Но Господ-Бог на Израил разпоредил на Давид, че тази чест - да Му бъде построен Дом, щяла да се падне на сина му – Соломон (виж 1Лет.28:3-7).
* 3Царе 5:17,18; 7:9-12 „И по царската заповед изкараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни.“. „Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.“ (3Царе 10:11). Талмудичната традиция твърди, че някакъв специален камък на име „Шамир“ (поставен в съвършено безшумен инструмент, наречен от евреите „Момир“) бил използван, както за напълно безшумното изрязване (без триене и нагряване), така и за пробиването на отвори, в огромните камъни, за великолепието на Соломоновия храм; (не били използвани и чувани никакви железни сечива; камъните не се триели и нагрявали, с цел - да не се повреди вътрешната кристална структура на камъните и на целия строеж?). [„Шамир“ - наричал се и „камък, който разцепва скалите“. „Шамир“ не можел да бъде поставен в железен съд и изобщо в метален съд - той щял да го пръсне на парчета. Той („Шамир“) бил пазен завит във вълнен плат и се поставял в оловен съд, пълен с ечемичени трици... С разрушаването на Соломоновият храм камъкът „Шамир“ изчезнал. (виж кн. „Знакът и Печатът“, Греъм Хенкок, гл. „Какъв Дом можеш да построиш ти за Мен?“)] [„Това било някакво необикновено сечиво на Боговете, с което можело да бъдат пробивани и разрязвани камъни и дори цели отвесни скали… пробивният инструмент на юдеите наистина е бил експортна стока от Египет… Защото думата „Шамир“… най- малкото не е юдейска дума, а… идва от египетската дума „есмира“, означаваща „светещ трън“ или „свредел“ и в своето първично значение означава също и „бодлив червей“. Този необичаен инструмент в книгата „Зохар“, I. 74, а-b, дори е наречен „разцепващият метала червей“, а в книгата „Талмуд“ - „режещият червей“, за чиито свойства древните учени казват: „И чук, и брадва, и всякакъв друг инструмент от желязо не може да се мери с него. Защото Шамир всичко разцепва, така че никое друго сечиво не влиза в работа.“ За самия строеж в 3Царе 6:7, се казва: „Когато се строеше храмът, издигна се от готови дялани камъни от кариерата. С бодливия червей Соломон цепеше камъните и вземаше ги за строежа на храма си, и така той сбъдна думите на писанието, както беше заповядано: „Да не се удря желязо о камък!“.“ Този вълшебен инструмент, който според легендата би трябвало да е дошъл директно от градината на Едем, бил остър и в предната си част голям само колкото ечемично зърно. Когато не се използвал, той винаги трябвало да се съхранява в една оловна, пълна с кълчища кутия.“ (виж кн. „Забранената египтология“, Ердоган Ерчиван, изд. „Дилок“, 2011, гл. 8-ма - „Радиоактивните фараони“)] Талмудът записва информация за централния „Камък за основа“, т.е. камък, очевидно свързан със свойствата на създаването на света, бил кристал, поставен в златния ковчег, способен да осцилира (да трепти в хармония със) самата среда. Талмудът свързва този „основен камък“ със способността ковчега с плочите/кристали да левитира, вътре в Светая светих на известно разстояние над земята. (виж кн. „Lost Secrets of the Sacred Ark: Amazing Revelations of the Incredible Power of Gold“, Laurence Gardner, Barnes & Noble, 2005, p. 29)
* 3Царе 6:29 „А по всичките стени на дома изоколо изряза образи на херувими и палми, и цъфнали цветове, отвътре, и отвън.“ – Цар Соломон оформил вътрешността на Храма точно като Градината в Едем. [В Древен Египет Светая Светих вътре в храмовия комплекс се наричала „звездната стая“ (виж кн. „The Gods of the Egyptians or Studies in Egyptian Mythology“, by Sir Ernest Alfred Thompson Wallis Budge, Publisher: Methuen & Co., London, 1904, Vol. I, Ch. IX. „Ra, the Sun-God, and his forms“, „Heliopolis“, p. 331), а първосвещеникът носел титлата „Началник на астрономите“. Изглежда, че той бил облечен в покривало (мантия), украсено с изображения на звезди, а отличителният му знак - белег за ранга му, бил дълъг жезъл, завършващ с петлъчева звезда.] Скъпоценните камъни плюс златото (ср. Бит.2:12) присъствали навсякъде в устройството на Соломоновия храм, построен някога в град Ерусалим – репрезентация на Рая, където било следпотопното „дърво на живота“.
* 3Царе 8:12,13 „Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак. Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.“ - Определени кристали поставени в тъмно помещение постепенно започват да се зареждат с електрони. Ако попаднат на светлина - такива (заредени) кристали веднага започват да изпускат натрупаните електрони; отдават натрупаната (в тъмно) енергия. Светая Светих на Ерусалимския храм, където се пазел ковчега с безценния предмет в него - кристалът на Завета, била съвсем тъмно място, като своеобразен ковчег и затвор за излъчващия Божествена светлина кристал (ср. 2Петр.1:19); място в което царувал мрак (тъмнина; мъгла). Това най- свещено отделение на храма било мястото за покой на великата древност (централният кристал), съдържаща (заключила; затворила) в себе си божествената същност. Този камък/кристал, заради който бил построен Храма, бил източник на паранормално излъчване; той изпускал ослепяващо излъчване на Светлина – някаква наситена, огнена, небесна енергия. Талмудически източници указват, че когато оригиналния ковчег, с оригиналният кристал, по- късно изчезнали от Соломоновия храм, еврейският първосвещеник „се движел пипнешком в тъмнината“ (виж кн. „Знакът и печатът. Търсене на изчезналия кивот на завета“, Греъм Брус Хенкок, БАРД, София, 2002, гл. 3-та).
* 2Лет.7:3 „А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната Слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите камъни та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.“ - Когато поставили кивота с плочите на завета – централния кристал, в храма, „огън от небето“ („ka·bo·wd“ „Славата“) слязъл в пресветото място.
* 2Лет.9-та гл. - Савската царица [според преданията името на легендарната царица на Абисиния (Етиопия) било - Македа] и необикновените Соломонови „мощни камъни“ (или „камъни на Силата“) - след като пристигнала в Израил, по времето на цар Соломон, тя била впечатлена от царската мъдрост и наредби. Еврейската традиция изглежда единодушна, че Савската царица примряла поради камъка/кристал „abuzz“ (гъмжащият, с непрекъснато бръмчене на звук, скъпоценен, храмов камък); била изключително впечатлена, поради Соломоновите разкази за свойствата на различните „магически камъни на мощта“, т.е. някакви високо-технологични устройства (квантов компютър?), които изглежда, че извличали силата си от въртящия се Ефир на Вселената и светели със свръхестествена светлина.
* Притчи 8-ма гл. - Обдарен със Светия Дух - „Мъдростта“ [името на Бог (Свети Дух) в старозаветните текстове често е в женски род. „Богът, който се обръща към Ной, използва женски род, ако съдим по следния стих: „Защото още седем деня и Аз (Anochi) ще направя да вали дъжд по земята четиридесет деня и четиридесет нощи.“ (Битие 7:4). В еврейския текст е използвана думата - אָֽנֹכִי֙ (’a·no·ḵi) - Anochi, а формата й за мъжки род е Аni. Между впрочем, богът, който говори на Аврам, говори в женски род, ако се съди по следните думи: „След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз (Anochi) съм твой щит, твоя твърде голяма награда.“ (Битие 15:1; ср. Изх.3:6). (виж кн. „Хората – пришълци от Космоса“, Бринсли льо Пиер Тренч, Енигма, София, 2003, стр. 19)] цар Соломон бил уведомен от Господ-Бог, че Израилевото свещенство всячески ще започне да пречи на Завета на мир, който Яхве сключил с Дома на Давид, относно спасението на целия свят. По откровение, още докато се строял храма, Соломон разбрал, че същия щял да бъде разрушен и предвидил място за укриване на безценната реликва в някакво тайно място. Години по- късно, чрез пророчески дух Соломон бил наставен и тайно от всички, скрил оригиналния кристал на Завета – специалният ужасен кристал, в пещера в скалата под Светая Светих на Храма. Еврейската „Ка-Ба-Ла“ съобщава не само за скриването на кристала, но и за някаква книга с висши знания, която също била скрита в дълбока пещера, за да не попадне в ръцете на недостойни хора. А оригиналният ковчег, обкован със злато, цар Соломон дал на 20 годишния си син от Савската царица – Менелик („Син на мъдреца“), да го отнесе със себе си в Етиопия. (Впоследствие кивота бил изнесен от еврейския храм на о-в Елефантина, насред р. Нил, в Египет, и занесен в храм в град Аксум, Етиопия.) В Соломоновия храм били поставени копия (реплики) - фалшив сандък с обикновени каменни плочи, според преданието, издялани и изработени в „град Адам, който е край Царетан“ (виж Ис.Нав.3:16); „Те, обаче, както Адам, престъпиха завета; Там постъпиха коварно към Мене.“ (Осия 6:7). След смъртта на цар Соломон и без наличието на най- светите предмети (без знака на Бога - специалният кристал, запечатан в печата на Бога - кивота) бързо започнал упадъкът на Израил, и на Юда. Понеже заветният кристал липсвал се засилила ролята на пророците, чиято задача била да предават вестите от Яхве до царя (ср. Амос 3:7).
* Еврейското свещенство, по времето на невръстния цар Йосия, провело редица религиозни „реформи“. Всички истории свързани с мистични преживявания, с кристали, с чудеса и свръх-естествени изяви, с богове, били извадени, преиначени, пренаписани или фино замазани в свещения текст, уж за да се попречи на ширещото се сред народа идолопоклонство. Истинската цел – свещенството се надигнало с/у царската институция в Израил/Юда; започнало да пречи на Завета на мир, който Господ Яхве сключил с Давидовия дом – относно спасението на хората по целия свят. Националистическите чувства и ревност все повече взимали връх сред Заветния народ, и се превръщали в пречка на плановете на Господ-Бог Яхве, чрез Израил – за спасението на целия свят. Свещенството по времето на цар Иосия уж открило в Храма, а всъщност „изфабрикувало“ съвсем целенасочено цяла една книга, поставена в Св. Писания - кн. „Второзаконие“ (виж 4Царе 22:8-11). По този начин авторитетът на Моисей и на 10-те заповеди били неимоверно много издигнати от реформаторите-второзаконници. „Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения изучени папагалски.“ (Исая 29:13; ср. 28:13). „Сърцето“ на Храма бил „страшния кристал“, положен в кивота и, когато разбирането за ключовото значение на това, т.н. „лазуритено сърце“ липсвало - всичко останало било „човешки поучения изучени папагалски“. Много текстове в 3Царе и 2Летописи [по времето на цар Йосия и след него (в периода 640-609 г.пр.Хр.)] били направо скалъпени от свещениците-книжници (ср. 2Лет.35:3) за да разсеят ширещите се съмнения сред народа, че оригиналния ковчег на завета е на мястото си в най- вътрешното отделение на храма (виж 3Царе 8:8,9). (След плена наново редактираната версия на Старозаветния канон била т.н. „Vorlage“, който бил написан на курсивно писмо, известно като „paleo-Hebrew“. „Vorlage“ бил съставен от книжника Ездра и въведен във „Великата Синагога“ някъде около 440 г.пр.Хр. Служил на юдеите до 100-та г.сл.Хр., когато за пореден път Старозаветните текстове били редактирани в т.н. „Масоретски текст“.) Но най- дълбоко пазената тайна в Израил била, че оригиналните - ковчег на Завета и кристал, мистериозно изчезнали (и това било факт доста преди времето на цар Иосия). С тези т.н. „реформи“ заедно с мръсната вода било изхвърлено и бебето…
* 3Царе 18:31,32 „Защото Илия взе 12 камъни, според числото на племената на синовете на Якова…“ - Пророк Илия направил олтар (камък) и го обиколил с 12 камъка и… паднал огън от небето – (огънят на Шехината?).
* 2Царе 18:18,26,37; 19:2; Исая 22:15-25; 36:3,11,22; 37:2 - в Израил и по- късно в Юда започнала злоупотреба с (копието на) ковчега, и (копието на) кристала. Шевна, ковчежникът-настойник, управител на Дома Господен, бил високопоставен човек в двора на цар Езекия, префект и шеф на секретарското ведомство - „писарят Шевна“. Известната в Силоам скална гробница на царския настойник е смятана за негова (виж Исая 22:15,16,18; 36:3; 2Царе 19:2). Шевна бил нечестив, измамлив и горд човек, който, най- напред заговорничел в неправедна търговия с Асирия, уж в помощ, а всъщност - в атака с/у Ерусалим. Шевна станал лидер на групата свещеници, която подкрепяла съюз на Израил с Египет с/у Асирия. Заради гордостта му той бил изхвърлен от службата си и заменен от Елиаким, син на Хелкия (виж Исая 22:18-22). [Възможно е както военната кампания на египетския фараон Сисак (Шешонк І) (виж 2Летоп.12:2,9), така и по- късно на асирийския цар Сенахирим (Сенахериб) (виж Исая 36:1), с/у град Ерусалим, да са били ответен акт на гнева на тези царе - в отговор на наглата измама на еврейския висш клир в Ерусалим, който им продал фалшив (като, че е чудотворния - „Божие дело“) храмов кристал?]
* 2Лет.33:2,5 - За синът на цар Езекия – цар Манасия, е записано: - „Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните… Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.“ - Манасия бил умен цар – виждал, че нещата в Юда и Ерусалим не вървят на добро, и не можейки да разбере причината, започнал да действа по обратния метод: – започнал умишлено да вкарва идол след идол (от тези на околните народи) в Господния Дом – за да види – Кое точно ще разгневи Яхве? - но не открил. За истинската причина – отсъствието на оригиналния ковчег и оригиналния кристал/скрижалите на Завета, тази тайна, цар Манасия разбрал, по откровение от Господа, чак като пленник във Вавилон (виж 2Лет.33:11-20). Господ възстановил Манасия на трона и той станал най- дълго царувалия в Ерусалим Юдейски цар (виж 2Лет.33:1).
* Исая 37:19 - „И хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.“ (ср. 4Царе 19:18). Всяко нещо, което не било свързано с висшата физика на Вселената и с действието на кристалите било безполезен, суетен (глупав) идол (ср. Исая 30:22).
* Исая 43:2 „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали.“ - Това скъпоценно Божие обещание за изкупление на народа Му не се отнася за избавление от обикновени води/реки и огън/пламъци, а за спасението на праведните от излъчваните смъртоносни енергии от Голямата пирамида в Гиза, Египет, в Деня на Гнева Господен? В „Епосът за Гилгамеш“, Таблет Х, се дава предупреждението героят да не се докосва до „водите на смъртта“, а в други древни митове се споменава за „огън от небето“, като за „огън не раздухван от човек“ (виж Йов 20:26б), който пояжда грешниците.
* Ерем.3:16 - „И в ония дни, казва Господ, Когато се умножите и нарастете на земята, Няма вече да се изразяват: - Къде е ковчега на завета Господен?! Нито ще им дойде той на ум, Нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят, Нито ще се направи вече това.“ (Въпросът: - Къде е? - по- късно бил умишлено изваден от оригиналния текст от страна на книжниците.) Пр. Еремия отговорил на печалта на народа във връзка с продължаващото отсъствие на светите реликви - оригиналният ковчег на Завета с „ужасния кристал“ (виж Езек.1:22) в него, когато предсказал, че ще дойде време, когато хората няма да питат: - Къде е ковчега на завета Господен?, няма да съжаляват за него и няма да мислят за изработването на нов, просто защото - истинската света реликва ще се появи и ще функционира отново в онова време.
* Ерем.8:8 „Как казвате: - Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.“ - Книжници/свещеници по времето на цар Иосия, умишлено извършили „леки“ корекции с перото в/у свещените текстове и затъмнили идеята за кристалите в старозаветните текстове. „Реформаторите“ били остро изобличени от Яхве, чрез пр. Еремия, който им съобщил, че храмът е лишен от Господната Сила и Слава, защото кивота на Завета, и кристала в него били заменени с фалшификати: - „Има ли някой народ някога да разменил своите богове? (Които изобщо не са богове.) Но людете ми размениха Славата си за безполезните идоли.“ (Ерем.2:11; ср. 2:27). Но управниците на юдеите не искали да го чуят и си наумили да убият Еремия (виж Ерем.26:7-11).
* Езек.1-ва гл. - Във видене пр. Езекиил видял Господната Слава по пътя към Харан; към Вавилон. Видял и „страшния (ужасния) кристал“ на престола-бойна колесница на Господа – „мер (светлина) - ка (дъх/дух/вятър) - ба (тяло/осем)“ - заедно може би означаващи „въртящи се небеса и земя, подчинени на осем (кратен цикъл)“?; (ср. Псалм 68:17). В Храма Шабодът била във връзка с (явявал се над) кивота с плочите/кристала на завета.
* Езек.28:14 „Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден…“ - Според стара еврейска традиция, някога имало и трети херувим - Луцифер - „херувимът, който покрива (засенява)“ кристала; мястото на Луцифер било над центъра на Престола на Бога. След падането му, само два херувима останали и били изобразени в/у капорета.
* Езек.28:14 Луцифер получавал Силата, посредством различни (12) „скъпоценни камъни“ и именно тези кристали или камъни на властта са действителните компоненти, чрез които той владее над планетата Земя.
* Езек.28:16 Почти всички известни версии на историята за падането на Луцифер - от шумерски, древно-индийски, египетски, вавилонски, еврейски, гръцки, римски и др. източници запазват два компонента – технологичен и духовен. Таблетите или плочите на завета имали някаква интимна връзка с геометрията на пространството и времето на местната с-ма. Този термин „the Tablet of Destinies“ силно подсказва някаква връзка с широко разпространената роля, която астрономията играела в древните месопотамски култури. Движенията на звезди и планети, в края на краищата, са движенията на самите „богове“. „The Tablet of Destinies“ явно управляват орбитите или „съдбите“ на планетите и от там – съдбите на живеещите на Земята. (В Шумер „траектория“ означавало „съдба“.) Според някои традиции „книгата на Тот“ била написана на сапфир („изумрудените скрижали на бог Тот“). Подобни традиции в юдаизма отбелязват, че първото даване на Плочите на закона на Мойсей също били написани на камък/кристал - сапфир, лазурит. И в някои от случаите, се казва, че „книгата на Тот“ се депозира в специална кутия - „ковчег“ – саркофага в Голямата пирамида в Гиза, Египет. Тези кристали съдържат „решетките“, необходими за изпращане информация, възможността да комуникират на огромни разстояния, свободни от ограниченията на релативистична граница на скоростта на светлината. Таблиците на съдбите са били също технология на интерфейс между съзнанието на участника и „решетките“ или „мрежите“. „Таблетите на съдбите“ - най- вероятно неземни кристали, излъчвали светлина или друга електромагнитна енергия, съдържали много важна информация. Тази информация била „холографската“ интерферометрична „решетка“ или „интерференция“; шаблонът на действието на квантовия потенциал, съдържащ „скаларните подписи“ на почти всяко, смятано за важно, небесно тяло от цивилизацията на елохимите или боговете, сътворили Земята, Слънчевата с-ма и човека. Тези безценни каталози били събрани по отношение на нашата Слънчева с-ма и физическата референтна рамка. Освен това те са включвали в техния каталог на „решетки“ или „шаблони“ - „най- фините влияния“ - като най- силно впечатление в това отношение е динамиката на връзката им със съзнанието. Накратко, „Таблетите на съдбите“ са съдържали „софтуерът“ на решетките от фазовото сдвояване на огледалата за почти всяко небесно тяло.
* Езек.28:16 Еврейският първосвещеник бил сравнен с Адам и с „планината на Бога“ (храма в Ерусалим) или „Божият свет хълм“; любопитния израз е, че е преминавал „ходеше нагоре и надолу всред огнените камъни“; пророк Езекиил сравнил първосвещеника и с Луцифер, който в шумерските, и във вавилонските митове – ясно е назован като господарят на червената планета Марс. В определен момент, когато загубил Марс и бил свален на Земята, Сатана бил в самата Велика пирамида в Гиза, ходейки нагоре-надолу в Голямата й галерия, в средата на нейния кристален резонаторен масив, с нейния кивот (саркофага в ГП). Източен мит (от Китай) твърди, че „сърцето“ на Луцифер или изгубената му сила, бил някакъв необикновен, скъпоценен камък-кристал, наречен „Lapis Exilis“ - особен сапфир или диамант (също изумруд или молдавит), паднал на планетата Земя от съзвездието Орион – „the Gift of Orion“. Същият кристал бил изхвърлен (избит при война на небето) от короната на главата на Луцифер от Архангел Михаил, когато Сатана бил изхвърлен от Небето. В еврейската езотерична традиция има и друга асоциация на сапфира - това е „Камъкът на изгнанието“ или „Lapis Exilis“ – централният камък от „короната на архангел Луцифер“. (виж кн. „The Secret Teachings of All Ages“, Manley Palmer Hall, A & D Publishing, 2007, p. 308).
* Езек.36:26 - „Земята и Слънцето се разделят. От този момент нататък, вместо да я осветяват отвътре, животворящите лъчи на Слънцето започват да огряват Земята от небето. Вследствие на това планетата ни изстива и се уплътнява.“ (виж кн. „Апокрифната история на света“, Джонатан Блек, НСМ Медиа, 2009, стр. 72) Подобен процес, във връзка с втвърдяването на епифизата ни и угасването на вътрешната ни светлина (виж 1Сол.5:19), протича и вътре в телата ни. Може би, това скъпоценно Божие обещание за отнемането на „каменното сърце“ от плътта и даването на ново - „меко сърце“ (виж Езек.36:26), е във връзка със специалните кристали в Голямата пирамида в Гиза и в Храма в град Ерусалим? Тези специални „каменни (кристални) сърца“ явно са имали способността да влизат във връзка с Космическите енергии, които периодично (на през ~ 2156 години) оживотворяват (размекват) ядрото на планетата Земя, огрявайки я със светлина отвътре, презареждайки я по този чудотворен начин със Силата, дарявайки я със способността отново да ражда нов живот; да бъде жива планета, със сърце, което тупти и тяло, което диша, и има дух в себе си...
* Дан.1-ва гл. - Вавилонците разрушили Ерусалимският храм през 586 г.пр.Хр. и изкъртили основните камъни, напразно търсейки този централен, храмов кристал (също както сторили и римляните с Иродовия храм в Ерусалим, стотици години по- късно). Вавилонският цар Навуходоносор ІІ пленил златните свети съдове от храма в Ерусалим, но между светите вещи не се споменава да е бил кивота с плочите/кристалите на завета.
* Дан.2-ра гл. - В древността войни се водели и за придобиване на тайни знания. (Гърците обсадили Троя, за да придобият и контролират мистичното познание, скрито вътре в античния град.) След битката и победата при Керхемиш (04-05.605 г.пр.Хр.), на р. Ефрат (дн. Турция), Вавилонският цар Навуходоносор ІІ явно взел от египетския фараон Нехао II кристалите, но не е знаел тайната: - Как да направи пирамида-образ (на небето?), която да действа, чрез тези кристали? Навуходоносор ІІ размишлявал за бъдещето преди да заспи. Посветен в тайната евреин, от царско потекло, можел да му каже за тази тайна (виж Дан.2:18,19; 27-30; 47). Изразът „камък, отсечен не с ръце“ придобива съвсем различен смисъл – това бил „страховитият кристал“ (виж Езек.1:22), който „беше Божие дело; и написаното беше Божие писание написано в/на плочите“ (Изх.32:14); т.е. кристалът, който когато бил активиран започвал да излъчва светлина.
* Дан.3-та гл. - споменава за „тайната на Бога“ или „мистерията на елохимите“ (виж Пс.78:2-8; ср. Откр.10:7). На нас сънят на царя също е открит (виж Дан.2-ра гл.), но – Каква била „тайната“? Отговорът на този въпрос се намира в следващата - Дан.3-та гл. На полето Дура, цар Навуходоносор ІІ издигнал огромен „златен образ“ - пирамида-храм-образ на небето, събрал оркестър за „всякакъв вид музика“ и запалил „пламенна огнена пещ“ (виж Дан.3:1-6; ср. Мат.13:42); заповядал поклонение пред образа и заплашил, че който не се поклони „в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ“ (виж Дан.3:6; ср. Откр.13:14,15). Царят разиграл „тайната“, за която получил отговор от Яхве. Индиректно, се разбира, че краят на света [краят на века; на епохата; когато „време няма да има вече“ (виж Откр.10:6)] е свързан с поклонението пред образа на слязъл от небето елохим (ср. Откр.12:7-9,12), на когото „изгледът му е бил страшен“ (виж Дан.2:31); със свиренето на нещо като оркестър с всякакъв вид музикални инструменти и със запалването на огън в някаква голяма пещ - огън, който заплашва да унищожи, тези, които не се покланят на направения образ (ср. Откр.13:14). „Пер-Нетеру“ („огън от/на Наблюдателите“) е египетско наименование за „пирамида“ и означава - съоръжение или форма, предназначена за генериране, преобразуване, използване и предаване на енергии. На гръцки език са две думи „пир“ – „огън“ и „мидас“ – „в средата“, т.е. огън отвътре, в средата. Бог разкрил на Навуходоносор ІІ, че краят на света е свързан с действието на Голямата пирамида, в Гиза, Египет – „голямата тръба“ (виж Исая 27:13) и огнената пещ – „сърцето на Египет“ (виж Исая 19:1); оркестърът, който Навуходоносор ІІ поставил бил илюстрация на вибрациите и силните звуци, подобни на тръбни, които ГП в Гиза издава, когато бъде активирана; пещта, която царят направил, била олицетворение на огъня на Великата пирамида. „Тайната на Бога“ е свързана с действието на Голямата „огнена пещ“ в Гиза - Великата пирамида в центъра на света, чиито енергии или огън имат силата да нажежат и да разтопят (да разложат, разградят, разпаднат) елементите (стихиите) на планетата Земя (виж 2Петр.3:7-13); да преобразят едни или да убият други, хора. Великата пирамида в Гиза, Египет, е могъщо супер оръжие, което може да унищожи цялата ни планета; следпотопното превъплъщение на „дървото на познаване доброто и злото“ (виж Бит.2:9; 3:1-7; ср. Соф.1:17,18). „И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: - месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си, и езикът им ще тлее в устата им.“ (Зах.14:12). „Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, И като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, Та ще очисти левийците, и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принасят Господу приноси с правда.“ (Мал.3:2,3).
* Дан.4-та гл. След построяването и задействането на пирамидата-образ-пещ (която можела сваля огън от небето на земята) – „дървото (на познаване доброто и злото)“, „Ужасяващото оръжие“ на древността, цар Навуходоносор ІІ се почувствал като Нимрод – възстановител на Вавилонската кула и на „Златният век“, „Зеп-тепи“, „главата“, – т.е. „Първото време“ от преди Потопа. Горд, че е покорил, посредством това ужасяващо оръжие-дърво, целия свят, царят на Вавилон се провикнал и „викът му стигнал до небето“ - алюзия за действието на пирамидата-образ, която той издигнал (ср. Бит.18:20,21; 19:13). След това цар Навуходоносор ІІ пожелал безсмъртието; сюблимната цел – да стане безсмъртен като (или син на) боговете, чрез пирамидата. Но явно нещо се объркало и Навуходоносор ІІ се разболял за 7 години. „Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на словото на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най- нищожния измежду човеците...“ (виж Дан.4:17-23). Вестта на пр. Даниил (перефразирана) била: – Царю, сега, вместо да живееш на Небесата, като бог сред боговете – ще отидеш в лечебница, сред полето с полските животни, където ще те хранят с горчиви треви-билки и ще те церят с горчиви води, докато изминат 7 години, и се възстановиш. И… цар Навуходоносор ІІ се разболял от някакво (психично) заболяване. [Според т.н. „The Sumerian King List“, третият цар на Шумер - на име Лугалбанда, се опитал да се издигне до Небесата, но бил поразен от някаква загадъчна болест в подножието на „Космическата планина“ (пирамида). (виж кн. „The Sumerians: Their History, Culture, and Character“, Samuel Noah Kramer, The University of Chicago Press, Chicago, 1963, р. 185, 273-275)]
* Ездра 1-ва гл. - Персийският цар Кир Велики освободил евреите от Вавилон и върнал осветените златни съдове. Във Втория храм, завършен през 515 г.пр.Хр., никога не се появила Шабода – светлината на Божията Слава и присъствие. Този централен „ужасен (страшен) кристал“ (виж Езек.1:22) бил толкова важен (ключов), че бил наричан „Сърцето“ на храма (виж Исая 29:13; Ерем.17:1; Езек.33:31; Мат.15:8). Без него „ka·bo·wd“ „Славата“ не се явявала – нямало какво да улавя енергията на въртящата се Вселена! Централният кристал, чрез който действала Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, също бил наричан „сърцето“ на Египет (виж Исая 19:1).
* Ездра 3:11,12 – При освещаването на т.н. „Втори храм“ („Храма на Зоровавел“) в град Ерусалим свещениците и левитите плачели със силен глас, а обикновените хора възклицавали от радост. Изчезването на оригиналният божествен кристал и оригиналният ковчег на Завета от Първия храм - било пазено в тайна от народа. Но след завръщането от Вавилонския плен най- добре скриваната тайна била открита и станала известна на всички юдеи – липсвала най- ценната реликва на Ерусалимския храм! Хората разбрали, че ковчегът с кристала в него, не били върнати от Вавилон, просто защото никога не са били отнасяни във Вавилон; разбрали, че свещениците години наред, най- нагло са ги лъгали ...
