Седим и спорим. Знам,не ти се нрави,
че истините хвърлям пак без жалост.
Една жена чрез думички борави
да стреля много точно, не на халост.

Убиеш ли персийка полковник,
убиваш себе си, но жив оставаш.
Задачка имаш. Отвори съновник.
Нещастен и отритнат си оставаш.

И злобата ти бавно те убива.
Забавно е да влизаш в чужда кожа.
Да бъдеш демон, знай, че ти отива,
а демона и сам си тегли ножа.

Реши ли вече първата задачка?
Сега ти давам втора.Нямаш време.
Задачка за деца от забавачка:
Кой себе си не може да приеме?

А третата е даже много лесна.
Коя отрова раните лекува?
Рецептата е древна и известна,
но помисли добре дали си струва?

Три пътя. Всеки сам решава.
Убивай се, но не умирай, моля!
Глупакът с упоритост отстоява
това, което е във власт на чужда воля!

Много е хубаво, поздрави и усмивки!

Това беше предизвикано! За пореден път някой се опитва да ме "сплаши" и той си знае кой е. На необяснимата му агресия отвърнах със стих. Забелязвам, че въпросния непрекъснато тормози "поЕтеските" в блога. Мога само да му кажа, че никой тук не е виновен за неудачите му в реала.
Съжалявам, че не мога да псувам така цветно като него, за да му отговоря подобаващо.
Хубав ден, Мия!