Ти потрепери. Пак ти е студено.
Потънал си сред спомените прашни.
Макар и силен, днес е разрешено
да си поплачеш. Мислите са страшни.

Как искаш да се върнеш с години
назад във времето, но помъдрял.
И в лято би превърнал всички зими.
Без обич твъре дълго си живял.

Тъгуваш за изгубеното време.
Животът ти по криволичещ път
е търсил нещо, но на кой му дреме
щом хората невиждащи пак спят.

Ти срещна любовта в очите сини.
Лицето и изгря с безброй лъчи.
Такава болка! Помниш я с години.
Огромна рана тя ти причини.

Все пак те промени и ти, злодея
в залеза на земния си път
с любов и болка спомняш си за нея,
а мислите все още ти горчат.

Тя също помни. Мислено те спира
да вършиш днес поредната злина.
В сърцето ти закрила пак намира
и ти я пазиш, твойта ДОБРИНА.

!!!

???
;)

;;))))))))0

по-безмислен стих не бях писала...
Все едно изнасям лекция на тема "Живей в хармония със себе си!" :))))
Лек ден!

си я биваше! ;)

абе, хубавото си е хубаво :):):)

Благодаря! Гушшшш! ;)

ме накара да кажа - АХ!!!

то е от температурите навън. И аз искам да е лято!
Как ще оцениш колко е ценна топлината, ако няма и такива сурови зими. Дай боже зимите да не са продължителни! ;) :)

"Ти срещна любовта в очите сини.
Лицето и изгря с безброй лъчи.
Такава болка! Помниш я с години.
Огромна рана тя ти причини."
Но, скъпа ми Забавна ... Огромна Рана Той също Причини!

Все пак си струва, нали?