Чудовището. Бях слушала много и все смразяващи кръвта, истински истории.
Така. Седя и си пия "лаваца", а късметчето ме изкушава. Не! Винаги се боря с любопитството си и оставям за десерт написаното на листчето. Поглеждам навън. Времето е мрачно почти колкото и настроението ми. Тъкмо решавам, че нищо не е в състояние да потопи гемиите ми, когато усещам нечий поглед в гръб. По-скоро интуитивно знам, че е той. Няма да се обръщам. Няма. Защо сърцето подскача като на заек? Сама си повтарям на ум, че не съм ученичка и трябва да се владея. Пръстите на ръцете ми треперят и без да искам изпускам лъжичката. Навеждам се, за да си я взема обратно, но нечия ръка е по-бърза от моята. Дъхът ми спира. Усещам неговия дъх само на сантиметри от лицето си. Боже! Пак се изложих като кифла. И вместо да поблагодаря губя дар слово. Той е впил поглед в очите ми и сякаш чете мислите ми. Разсмиваме се и двамата. Той ли е този звяр за когото всички говорят? Не е възможно!  Миг колебание и него вече го няма. Знае, че мълвата е стигнала до мен. А искам да изкрещя : "Не ме е страх от теб! Върни се!" Истина ли е било или просто фантазия докато си пия кафето?
Будна съм! По-будна съм от всякога. Отдръпвам стола си и намятам палтото. Вземам неразгънатото листче. Пожелавам лек ден на сервитьора, както винаги.
***
Няколко дни по-късно намирам листчето в джоба на палтото си. Отварям го с надежда, а там има само една дума, "ЛЮБОВ". Нещо ме дави, очите  се замъгляват, вероятно от студа...

И аз пия Лаваца. Първото което правя е да отворя късметчето. След това действам според написаното :-)

Браво на теб!;) Леле каква реклама направихме на това кафе, а смисъла на написаното беше друг....
Благодаря ти за коментара!

Това кафе ме докара в този блог - случайно :-)
Благодаря ти за 888-та точка;)

Това се казва случайност!;)

Много ги обичам тия късметчета:) Понякога си мисля, че пия кафе заради тях:)))

няма лошо...
Важното е, че носят настроение, което те прави щастлива!;)