Изтрих тъгата, спомени ненужни.
Усмихнах се на хубавото време.
От пъзела редих парченца сложни
и нареден очаква да го вземеш.

Днес нямам време. Пия си кафето.
Прочитам новините. Нищо ново.
Не чувам пулса. Бие ли сърцето?
Замира, но възкръсва и готово!

По ледена пързалка преминавам.
Ах, спускам се тъй бясно пак през нея!
С илюзиите твърдо се прощавам.
Дори ожулените колена ще преживея.

След болката наместо да заплача
усмихвам се и тръгвам пак, отново.
Дори не куцам, а пък бодро крача
и стихче си измислих даже, ново.