Завърнаха се мигове далечни.
В поречието на реката спяха.
Дори не бяха мои, нито вечни,
но тайните си пак с мен деляха.

Мелодия на песен ме унася.
Усмихната заспивам и сънувам
как вятъра далече ме отнася,
но негова съм и му се любувам.

Щастлива тичам с него към безкрая.
На хоризонта буря се задава...
Тъй сигурна съм с него. Просто зная,
макар и вятър, той не ме предава!