Усмивка сърдечна и нещо потрепна.
В очите погледнах, а в тях топлота.
Тогава се спря. Мисълта ли те сепна?
Ти пътя препречи. Е, как да вървя?

Усмивката върнах и разговор тръгна,
така непохватен, безсмислен дори.
Почти не успявах от теб да измъкна
желаното инфо. Забавно, нали?

Е, после полека те срещах случайно.
Ти спираше ведър с бодро: "Здравей!"
Това се повтаряше сякаш безкрайно,
но гаджета станахме. Днес сме о*кей!

И дни не ми трябват в които да зная,
че ти ме обичаш. Усещам го тук!
Клюкари злорадо предричат ни края,
но ние сме заедно, сякаш на пук...