Във въздуха витае нещо.
Какво е то? Любов ли е? Почти!
Един човек погледна мъдро, вещо
и каза: "Тя е тук, нали?"

Да, тя е тук. Пристигнала е рано,
но крие толкоз много топлина.
Да бъде най-високо, нейно право,
а всъщност винаги до мене е била.

Каква любов в земетръсна зона!
Мечти летежни пак сред сивота.
Да те обичам се оказа мога,
но не и с друга тук да те деля.

Не ми изпращай много моля
ти картички, бонбони и цветя.
Разбираш ли, че имам воля
на чара ти и днес да устоя.

Сърце от плюш не се купува,
когато истинското вече не трепти.
Една любов измислена не струва,
но пък от нея никак не боли.

Прегръщам те! Целувам те и ето
усмихвам се на синьото небе!
С мечтите си летя напред,където
ме чака с трепет твоето сърце.