Защо ме питаш аз какво изпитвам?
Не е ли късно вече за това?
Дори и в думите тактично вплитам
за собствен дял в твоята вина.

Обичах те, но всичко бе отдавна,
а после подарих ти свобода.
Тогава безразличие ме грабна.
Не ме упреквай, знаеш за това.

Най-сетне драснах кръста
на миналото с теб дори,
а ти дори не си помръдна пръста.
Мълчание, съпътствано с кавги.

Къде ти диалог? Война си беше,
студена, яростна и зла.
Отвън бях лед, а в мен кипеше
порой от думи за това.

Защо сега опитваш скъпи
да върнеш лентата назад?
Когато подло ти постъпи
не бе тъй стар, а готин, млад.

Днес счупеното - на боклука!
Промяна искам, не с лъжи!
Не ме търси, че с мен е скука.
Махни с ръка и продължи....