Щом има грешка, има прошка,
вярно. Защо е толкоз трудно да простиш?
Нали да се греши е по човешки?
Навярно само ти не можеш да грешиш.

А аз греша, защото просто искам
да вярвам в добрите чудеса.
Понякога от болка зъби стискам,
но да простя готова съм сега.

На времето секундите отмерват
обидите и гневните слова.
Живаей над тях! Дори да те замерват
с камъни, не скланяй ти глава!

Не си получил прошка, но простил си!
Щастливо крачиш в този сбъркан град.
В сърцето си навярно приютил си
любов към всички хора в грешния ни свят.

Да си простим!
И да започнем отначало,
пречистени,
с олекнали сърца!

И нека грее
пак в душите бялото,
а върху него
да рисува любовта!

Позволявам си да добавя този постинг в моя блог вълна :)

Прошката пречиства и наистина е нещо много хубаво!
Гушкам те и те моля да ми простиш!:)

Макар и на утрото след празниците вчера, се отбивам да споделя: трябва да умеем да простим първи на себе си - така ще сме осъзнати, когато прощаваме на другите... И никой няма да мисле, че е безгрешен или, че е лош... Както е казал Великият ТОТ: " Вие не сте лоши, не сте еволюирали..."
Весел ден :)

В една песен се пееше "Не сме безгрешни, но сме истински...."
Лека вечер!

tovo i te grashki sa mnogo ani,

Все пак аз съм само човек, жена при това.:(