Обичам те, когато се усмихваш.
В очите ти откривам пак лъчи.
След буря лесно ти утихваш
щом слънце виждаш в моите очи.

Умората понякога топи те.
Тогава си замислен и далеч,
но грижата от нежността изтри се,
щом мъркам тихо вместо реч.

Ръце обвивам, впивам устни
в целувка пламенна и страстна.
Целувките ми май са вкусни,
дори да съм капризна и ужасна.

Сега света е просто име,
потънал в бездната, но нека.
Едно е ясно. Ще делиме
общ път в житейската пътека.