Ти в роля влизаш, с женски ник ми пишеш.
Усмихвам се и все едно ти вярвам.
Успя и днес ти пак да ме усмихнеш.
Усмивката на теб  я подарявам.

Красиво слънце днес отново грее.
Непредвидим е утрешния ден.
И само някой тука да посмее
да развали миг с обич сътворен!

Ще бъда буря, край, начало.
Ще бъда лъч сред сивата мъгла.
Сърцето ти чрез вярност е успяло
до моето да стигне с топлина.

Рисувам по стъклото детелина,
цветя безброй и мъничко сърце.
Далечен път писмото ми измина,
но те намери. Ти пък го прие.

А приказката още продължава.
Не мога да поставя точка тук.
Сърцето ми при твоето остава.
Не го разбивай с тежкия си чук!

Пази го. Просто нямам друго,
което да те пази вместо мен.
Където и да съм до теб ще бъда
чрез мислите си всеки божи ден.

"Сърцето ми при твоето остава.
Не го разбивай с тежкия си чук!

Пази го. Просто нямам друго,
което да те пази вместо мен."

Приеми възхищението ми!!! Поздрав и усмивка... :)

Благодаря ти.:)

обречена история.
вярност и женски ник?!
И с цел да ти разваля мига - приготви си предпазители за сърцето, защото чукът идва.
вярност и женски ник
абсурдът на абсурдите!
играта на поредния плазмодий
иначе хубаво стихче.
пс- той, в женски ник, със сигурност има още десетки сърца като твоето да го пазят. Смятай колко много му е ценно сърцето ти! Дранннннн! (това е от чука)

Благодаря ти за отрезвителния шамар! Чука отдавна е свършил своето, не остана вече какво.:((

бегай от него. с женски или с мъжки ник, все е боклук на боклуците, а ти стихотворение му посвещаваш, що за балък си

Вампирите са навсякъде.Виртуални, реални....Ако не се страхуваш от Вампира и го допуснеш достатъчно близо, без да прекрачваш границата, ако го обичаш ?
Ако го познаваш от реала като най-милия и готин човек на света, а си чула за него най-ужасните истории. Той никога не ме е наранявал и не би го направил, защото аз знам, че ме обича не по-малко, отколкото аз него. Той не е боклук, въпреки, че често се обвинява и се мисли за такъв. Хората обичат да слагат етикети"Добър" , "Лош", а всъщност всичко е относително, не абсолютно.
Балък...Може би...Може би...Просто му вярвам! Говорим си с поглед, без думи и пак е истинско!
Анонимен, защо не влезеш с ника си?

Вярваш ли му? Наистина ли му вярваш? За какво му вярваш? Че е добричкият мъж облечен в женски ник? Защо като е най-милият човек на света и най-готиният не ти пише от мъжкия си ник и не защити това, което уж виждаш в реала, Голямата ти вяра?
Пази си сърцето. Там винаги има нещо за доразмазване.
"Говорите си с поглед"
Аман от заблудени жени! След време като те премаже окончателно (защото явно от стихчето си личи, че си още в началната фаза), искам да се върнеш тук и да си помислиш какво точно ти е казвал с поглед. Ако и тогава не си разбрала, че това ,което пишеш е пълен розовелник присъщ на влюбена 13 годишна ученичка, значи положението при теб е много отървано.
Обичай си виртуалната женска, която в реалността е мъж. Вярвай й! Така ще я превърнеш в истински мъж, с който се говори само с очи.
бахти абсурда!

Мерси. Истински се забавлявах на написаното от теб.
Боже, пази сърчицето ми. Първо на първо не съм на 13! Второ - ОМЪЖЕНА съм! Трето не се влюбвам толкова лесно! Четвърто - Не се срещам с хора от виртуала, като изключим колективните срещи. Пето - тук става въпрос за боички и въображение, творчество демек...Представих си, че всеки може да се представи за всеки във виртуала и понякога това да боли дори...
--------------------------------------------------------------------------
П.П. Всъщност спорим за нещо измислено! Все пак ти благодаря за загрижеността. За мен това това е много! По същия начин се карам на порасналата си дъщеря за нейно добро! Гуш от мен!;)

прочети си пак коментар номер 6 и после помисли колко много ти вярвам, че всичко, което си написала е въпрос на чистото ти въображение.
нищо, няма лошо да се предпазваш. точно това беше целта ми. да видиш чука навреме.

Тук визирах човек от реала, не от виртуала. Бях чула ужасни неща...Косите ти да настръхнат направо! Все пак случайността ме срещна очи в очи с него. Държах се лошо, ужасно направо...И все пак го усещам като приятел. Доказал го е с дела, не с думи!!! Вероятно е дори да не знам всички добрини, които е направил ... Въпросът е, че той поиска и се промени, за ДОБРО. А аз вярвам в ДОБРОТО. Всеки има право на избор, нали? Един друг човек пък действително ми пише от два ника. И какво? Да го питам ли : "Ама ти защо така и така ме лъжеш? " Тъпо. А проблемите му и от двата ника едни и същи....И аз си говоря с него. Нищо нередно, нали?
И спокойно, никой не може да ме нарани. Може би отдавна вече съм мъртва...Или поне така се чувствам.

като прочетох стиховете, но коментарите ме втрещиха.
Zabavnata, защо се обясняваш за съкровени неща на хора, които дори във виртуала са анонимни. Изживявай се твоите неща - радости и уроци. Не дължиш обяснения. Има хора, които винаги държат по един чук зад гърба си и само чакат да им подадеш нещо красиво, за да замахнат...
Позволи си да бъдеш щастлива, миличка! Сърцето може и да не е цяло, да има белези и рани, но тупти и побира целият ни свят. И има една част от него, която е недосегаема за нищо, извън любовта :*

Ако е грешно да се обича, то аз съм най-грешния човек на този свят!
Хубав ден и ти благодаря за подкрепата!:))

:*

B L A G O D A R Q