В очите влюбени и нежни
потъвам днес отново, пак.
Обичам ги, дори и тъжни,
очи на прям и див хлапак.

С ръка косите ти докосвам.
На рамото ти спирам дъх.
С любов тъй нежно омагьосвам,
че сякаш изкачил си връх.

Едно е ясно, топлината,
която днес в нас кипи,
придава вкус на сивотата
и пази ни от сто беди.

Мигът остава. Аз те искам!
Сега и утре, всеки ден.
В ръката си до болка стискам
визитката ти: БИВШ БОХЕМ