Безкрайно ли е чувството, което
ни кара чрез мечтите да летим?
Кое е туй, което връща в нас детето,
когато сме без маски и без грим?

Да шляпаме в окаляните локви,
да тръснем клонче с капчици роса.
Изцапахте ли новите си рокли?
Ожулихте ли свойте колена?

Детето плаче. Възрастните криво
усмихват се и махват с ръка.
Детето, чрез емоции щастливо,
показва ни, че има чудеса.

Пораснахте ли вече? Запомнете:
Детето следва своите мечти.
Ако не ви се тръгва, просто останете
и вгледайте се в детските очи!