Небето пак заплака шумно.
Събуди вятъра в нощтта.
Светкавица проби небето тъмно.
Роди се буря, яростна и зла.

Дочу се крясъка на птица.
Помете всичко ураган.
Зад облака се скри звездица,
Оставих топлия юрган.

Ръка допрях в стъклото хладно.
Очи от ужас разширих.
На мен ли точно днес се падна?
В природа демон ли открих?

Усмихнах се. Дъждът ще мине.
Ще грейне слънце утре пак.
С нощтта отново ще делиме
спокойствие, уют и мрак.

и дъждовни капки.

случайно сетих се за теб,
ти част от мен ли си, или минаваш,
като гара покрай експрес влак,
не знам - аз отговор не търся

не знам дори дали си пишеш,
ти стиховете, твои, от душа,
или дори намразила си,
тоз свят и хората, и любовта

бих искал да ти кажа оптимист бъди
бих искал, но не мога, нямам сили
но знам, ще бъдеш, .... ти
а мене - вили-мотовили

@1-също и стихии
@2-лъха тъга от поезията ти