Не мога да дишам. Очите затварям.
От глад за човечност миражи видях.
Какво да ти кажа? Май вече повтарям.
Роботи безлични...И аз като тях.

От жажда за обич пресъхна сърцето,
В робот се превърнах. Каква ти любов?!
В пустинята бродех навътре където
дочух вик за помощ,непознат,всъщност нов.

Доближих се и ужас.Май себе си виждах.
Човек към робота протегна ръка.
Песъчинка ли беше? Роботът премига
и светна в окото човешка сълза.

Ще бъде ли? Рано е още да кажем.
Все още е в кома между "ДА" или "НЕ".
Да бъдеме личности! Нека покажем,
че имаме чувства, морал и сърце.

Подай ми надежда! Изгубих се, братко.
По пътя загубих аз всичко, почти.
Писмо ти написах набързо, накратко.
Сама съм в пустиня, без въздух дори.

Бездуховие е, но има невероятно красиви сърца, все още! Приятен и усмихнат ден! :)

Бездуховие е...Дано да се възроди ДОВЕРИЕТО, любовта и милосърдието.Вярвам, че те могат да вдъхнат живот дори в машините, в роботите.
Лек и спорен ден за теб.:)