Сълзите те давят, гласът ти трепери.
Изглеждаш железен, а всъщност не си.
Ядосан си. С право! Май точно премери.
Допуснеш ли близост от нея боли.

Аз тръгвам, защото сама съм си съдник.
Палачът е казал :" Боли всеки ден!"
Така ли започва един понеделник?
А може по-зле да е, даже съвсем!

Не ме доближавай! Калта е по мене.
Обичам те силно! Недей се мърси.
Изпращам ти поглед и с него, последен
ти казвам "Човечност и обич в сърцето пази!"

Допуснеш ли близост,от нея боли!
Поздравления за стихотворението!

Добро утро!
Ние се раждаме с болката и умираме с нея.С нея заплащаме и цената на щастието си.
Усмихнат ден!

...Аз тръгвам ,защото сама съм си съдник...Много сила е нужна ...и боли.
Хубава вечер !

Благодаря ти, миличка! Лека вечер!