Събуждаш се. Студено.
Тя няма пулс и мъртва е била.
Това е края. Вече е решено.
В последен път изпрати любовта.

След нея сам и хиляди въпроси.
Какво? Защо? Къде ли пак сгреших?
Човек до края кръста носи,
дорде разкаян не крещи "Простих!"

Понякога е твърде късно.
Тя мъртва е, за да прости.
Прегракнал шепнеш "Не е честно!",
но глас в пустиня...Пак боли!

студ!

Не само. Тъжно е да погребеш чувствата си. Мрак, студенина и път без изход!
Слънчев ден!:)