Целувка прекрасна по бузата моя
ме прати в небето.Сиая сега.
Ти знаеш, че вярна и винаги твоя
от огън любовен горя ли, горя.

Целувката твоя ме прави безсилна,
но как да повярваш? Обичам те, да.
Гальовно по котешки знаеш се милвам
и глезла, покорна съм твоя жена.

Щом строго погледнеш, а аз се усмихна
разцъфа в усмивка лицето ти, знам.
Обичам те! Искам покорна да стихна
на рамото твое. Любов ще ти дам!

какво да се прави!:) Много гальовно стихотворение!
Излишно е да казвам май,че много ми харесва!:)

Винаги съм знаела, че любовта се усеща. Тя е тази, която стопява ледове, прескача пропасти, руши стени. Тя ни прави по-добри и виждаме света по-красив! Струва си, нали?!