Знам утре ще ме търсиш в нищото,
защото пътят ми е извървян.
Не ще се върне никога предишното,
от болка пак ще си пиян.

Ще се опиташ да забравиш
милувка нежна, любовта...
Не може нищо да направиш!
Над тебе винаги ще бдя.

Прогонваш мислите унесен.
Къде е тя? Къде? Къде?
Аз вплетена съм в твойта песен
и тези тъжни редове...

Страхотно пишеш...

Успокои ме. Тъкмо си мислех, че ще кажеш нещо от типа: "Лелче, от мен имаш едно поощрително НЕ СТАВА!"
Нека се забавляваме! Нали за това сме тук всъщност?!
Лека вечер!