Не се вини, не се коси,
че си потънал днес в забрава.
Не се умира, но боли,
а в теб горчилката остава.

С очи отправяш поглед прям
в далечината, там към нея.
Будуваш пак, заспиваш сам
с мисъл: "Все ще оцелея..."

Това, което ти убягва,
че много хора, даже тя
от чувствата си бягат, бягат
и са самотници в света.

Смехът пропуква се фалшиво.
Изгрява ден с лъчи, красив.
Поглеждаш го все тъй ревниво...
Целунал я е той, щастлив.

Хубава неделя !

но това са отношенията между Него и Нея понякога!
Стихотворението си е чусесно!:)

Благодаря ти. Важното е, че магнетизма съществува, а всичко останало си е нещо тяхно, лично.
Хубав ден за теб!:)

Много е тъжно дори.Все повече хора правят този грешен избор. Самотата не е добра компания. Въпросът е, ако получиш това към което се стремиш дали ще имаш сили да го съхраниш и на каква цена?
Дано никога не попадаш в ситуация на героите от стихчето!
Много усмивки за теб!:)