Очи затварям. Нежно ме прегръщаш.
Целуваме се страстно под дъжда.
Тъй топло е, щом с длани ме обгръщаш,
а ти за мен си всичко на света.

Потъваме в безкрая на мечтите.
Изчезва всичко, мисъл, звук.
Остават пламъци, искрите
разтапят ни. Вулкан изригва тук.

Езиците преплитат се, достигат
от извора най-чистите слова.
Мълчи сега. Тук думите не стигат.
Да сътворим от думите дела.

Ръцете ни преплитат се и още
объркани са мислите, но знам,
че всички тайни се споделят нощем,
а искам всичко мое да ти дам.

Една Вселена май, че не побира
картините в интимния ни свят.
Жената щом обича ще намира
мъжа единствен, влюбен и сърцат.

Наистина е прекрасно! Написано със сърце и душа!!! Поздравления!!!

Благодаря.Поезия не може да се пише без сърце и душа!:)
Навън може и да вали, но нека в душите ни е влюбено и слънчево!
Весел уикенд за теб!

трябва да ти идва от вътре, и да го направиш тогава, когато чувстваш необходимост. Тогава ръката сама се движи изпреварвайки мислите, чувайки шепота на душата. Хубав и добър ден от мен. :)

Здравей, Нина!
Много често толкова неща остават ненаписани, само почувствани и видяни.
Търся красивото и позитивното, иначе не бих могла да живея, а само ще съществувам.
Благодаря ти, мило момиче!
Днешният ден раздава щедро дъждовните си целувки.Не позволявай на мрачнато време да развали доброто ти настроение. Бъди усмихната и влюбена!:)
С обич: Ани

Хубав и усмихнат ден ,скъпа !

Иска ми се повече хора да живеят чрез сетивата си, да бъдат позитивни и усмихнати.
Прегръщам те, Стела!:)

Прекрасен стих Ани! Поздрави:)

Радвам се, че посети моя блог. В студеното и намръщено време ме изби на романтика и нежност.:)
Прочети и следващия ми стих. Той е посветен на обречените, на хората болни от СПИН. Защо никой не мисли: "Това може да се случи и на мен!" ?