Отдавна вече ти не отговаряш
на моите изтъркани писма.
Навярно се опитваш и забравяш,
че съществувам тук, на таз  земя.

Не ще ти преча.Аз ще страдам тихо.
Надявам се все тъй да си добре.
От вятъра дочу се тъжен кикот.
Били сме близки,ала вече не.

Луната е изящна в хладен блясък.
Звезди премрежват моите очи.
В гърдите ми  стаен е вик и крясък,
а как раздирам се, неистово боли.

На ъгъла понякога отсреща
ще те поглеждам плахо, не мисли.
Лицето ти безизразно ще среща
на непозната погледа.Върви!

Много красив стих, макар болезнен...
http://www.youtube.com/watch?v=bi9Dp-229ps

Поздрави !

Много е хубав, с много стаена болка и сила...

Благодаря. Ще мине...

Просто тиха обич.
Лек ден!:)

Сила...не! Тупкащо сърчице.
На мен пък ми хареса есето ти за твоето щастие. Много красиво! Поздрави!*)

Като в тъмна омагьосана гора Ти си някъде много далеч. Уж си тук. И твърдиш, че си същият. Ала нещо уплашено в мен казва все, че не ти се завръща. Между нас всички думи мълчат. Или казват, но ние не чуваме. Аз протягам на сляпо ръце и се чувствам ужасно изгубена. Как да вярвам сега, че си тук... Как да вярвам сега, че си същият... Тишина...тишина...Нито звук... Всички пътища сочат - невръщане.

Много ми хареса това :"Ти си някъде много далеч. Уж си тук. И твърдиш, че си същият."
Явно това не не нашата гора.
Успешен ден и повече усмивки!

Понякога в тъгата откривам толкова много красота...
Поздрави и от мен!

Благодаря ти, че ме разбираш!:)
Лек ден!

Тъгата и болката са част от живота...
Хубава вечер и на теб!:)