Тъй тихо е, че стъпките  си чувам,
а мислите кънтят сред тишина.
Не мога да заспя и се страхувам
да не остана някой ден сама.

Прогонвам тези мрачни мисли
и пускам си поредния сериал.
Комедия! Не ми е смешно. Искам
да пия вино в свещен граал.

Да се напия искам до забрава.
Ще залича отминалите дни.
Не съм жена, която се надява
на капка обич, чуй и разбери.

Забравата ще дойде и тогава
сърцето ми ръка ще подаде
на този, който вечно ще остане
и в погледа ми обич ще чете.

И котешки леко да стъпват тези мисли, пак боли...

Поздравления!

Да, така е. Винаги боли, когато си сам/а.
Представи си колко хора уж са с някого, а всъщност са по-самотни и от самотниците.

Благодаря за прочита. Усмихни се!;)