Отивам и без думи, без обиди.
Безропотно приемам, че боли.
Оставам ти и спомените мили
в албум от снимки. Искаш го, нали?

И стихове ненужни ти оставям
в тефтер измачкан, вкиснат от сълзи.
На първо място винаги поставям
удобството ти. Ти не ме мисли!

От теб приех, че преходно е всичко.
Почти по мъжки дадох ти ръка,
преди да взема куфарите.Лично.
Не ме поглеждай с болка и тъга.

"На добър път!"- ми пожелаваш глухо.
  Едвам долавям тъжния ти глас.
 "Е, хайде...Тръгвам! " - уточнявам сухо.
  Раздялата танцува вместо нас.