Излей чрез дъжд таз мъка наслоена.
Днес имаш право. Хайде, поплачи.
Една жена от разум тук лишена
в море от чувства дави се, почти.

За него плачеш? Той не заслужава.
Плейбой разбира ли от обич ми кажи?
Красиво шепне, стихове раздава.
Опасно светят хищните очи.

Говори ти галантно, с дъх те стопля
и всяка друга тегли я така.
Заради него купила си рокля
на тъмен фон с рисувани цветя.

Звъниш по телефона напористо.
"Сгрешили сте!" отвръща сънен глас.
Стопява се илюзията. Нищо.
Ден, два и влизаш пак в час.

А бе как ги редиш така,
сякаш си играеш с плетка под ръка.
Че и винаги в рима,
ако не съм прав, зарежи ма!

винаги има защо, щом се плаче.

Темата за илюзиите, за разбитите мечти винаги е актуална. Плета си стихове като брюкселска дантела.:))))
Поздрави!

Мислиш ли? Не и в този случай...Героинята ми е поредната патка влюбена в неподходящ.
Лека вечер!:)

"...и влизаш пак във час."

Разбира се!:))))))))))))))
Е, как да избягаме от час?!

Сещам се за онзи виц:
"-Иванчо, ставай! Време е за училище!
-Не искам мамо! Всички ме мразят...Учителите ме мразят, учениците ме мразят. Дай ми поне една причина да отида.
- Първо си на 54 години и второ си директора, по дяволите!"

Честит празник, будители! Честит празник , Любо!