Достатъчно. Върви си вече!
Не искам да си част от моя свят.
Усмивката ми маската съблече,
раздирана от сълзи и инат.

Обиждаш ме в пянството си.Стига!
От делника очаквам друго аз.
Дори и слънцето днес тъжно ми намига
в съчувствие, на болката в контраст.

Замеряш ме не с камъни, а с думи.
Омразата ти спирка не търпи.
Вървим отдавна по различни друми.
Омръзна ми от глупави кавги.

Спокойствието искам да се върне.
Бъди щастлив, но някъде, без мен.
Аз просто искам някой да превърне
в щастливо утро тъжния ми ден.

Щастливо да е утрото ти всеки ден, миличка!

Благодаря ти. Имам си едно слънчице, което винаги ме усмихва и когато е до мен нямам право да бъда тъжна.
Хубава седмица, Ерато!:)