Звънчета бият празнично и ето
прозорците с украси светят, виж!
Гаврош поглежда, чуди се детето
дали е в Лондон, Рим или Париж?!

До вчера бе живял в дома, на село,
без ласка, без прегръдка, без мечти.
До битовизъм всичко  се е свело -
да оцелее, някой ден да полети.

Поглежда през ветрините, но в джоба
намира само дребни, за билет.
Лица разглежда празни, вижда злоба
и с молив драсва някой друг куплет.

Върху билетчето реди стиха си,
защото няма джиесем.
Порадвал се хлапака, на мига си
и като псе се чувства, ма съвсем...

Фучат по булеварда лимозини.
Красиви мацки крачат с грозни господа.
И лакомства, но тъй недостижими
изпълват с мисли детската глава.

Не му се връща в порутената сграда,
където всичко тъне в забрава. До кога?
Не иска, ала просто се налага.
Не търси и подарък под елха.

Хлапашки мисли, коледни и тъжни.
Не чака дрехи, лакомства, пари.
Понякога с усмивка се събужда
сънувал, че прегърнал си го ти.