От ураганите почерпих тази сила
да идвам в твоя делник като бедствие.
Май свикнал си. В сърцето си съм скрила
послание, не чакай предизвестие.

Понякога съм тъжна, мълчалива,
а друг път дяволче в очите чурулика.
Говоря ли те жаря кат коприва
и болка от стиха ми няма блика.

А ти ме гушкаш в прегръдка нежна.
Стихиите в мига си прекатурил.
Една целувка, просто неизбежна
и с нея всички грешки си откупил.

Изчезна ли, спокойствието твое
ще бъде нарушено от тревожност.
Къде ли съм? Добре ли съм? С кого съм?
И все въпроси, лични до безбожност.

Не ме мисли. Те, бурите са рядкост.
Метежни идват, после си отиват.
Искрящо вино в чашите и сладост
за теб ще бъда. Устните отпиват....