Люти мъглата вечно на очите
и предизвиква глупави сълзи.
Кога ще дойдат светли дните
с реки от нежност и безброй искри?

На някоя полянка ще намериш
мравуняче. Не ръчкай в него ти!
Щом якето наблизо тук постелиш,
на този микро свят  се усмихни.

Стихиите поглеждат от далеко
и виждат в теб нищожната прашинка.
Мъглата се разсейва. Виждаш. Ето!
Там литнала е някаква калинка.

Ще я последваш ли през росната морава?
Ще се почувстваш ли поне веднъж щастлив?
Сърцето ти с увереност решава,
че с този свят денят е по-красив!