Останала съм с мислите сама
и ги подреждам в нови чекмеджета.
Излишното изхвърлям без вина
в контейнера с бившите момчета.

Не ме налягат никакви вини.
Безчувствената кучка продължава.
Приличам аз на теб, не ме кори.
Човешкото лице се похабява.

Купоните безгрижни до зори,
шегите и случайните закачки
ме впечетляваха, ала преди.
Сега подреждам сигурните крачки.

Пораснах, но изгубих се съвсем.
По улиците срещам минувачи.
Отмествам нервно побелял перчем.
Живот чрез спомени след мен се влачи.

Купувам даже мебел, гардероб.
Подреждам всички стриктно, до последно.
Щом утре ме очаква кръст и гроб
се смея над  живота аз суетно.

Е, някой утре може да реши
да каже две, три благи думи с чаша вино.
Над гроба си не искам аз сълзи.
Живейте днес на макс, кат за последно.

Животът е капризен, строг и благ,
понякога дори е невъзможен.
Смъртта пристига с вечерен фраг
и поглед вперен, влюбен, но и тъжен.

Ще изтанцувам този танц сама.
Тъй, вече се понасям над полето,
където тъне мрак и глухота,
но вечен дом открило е сърцето.