Не питай как съм. Няма да научиш!
Ще се усмихвам, гълтайки сълзи.
Така се случи...Утре ще получиш
най-чистото признание: "Боли!"

Тогава ще е късно, много късно
да залепим парченцата с любов.
Единствено въздишките откъсвам
на пресекулки и подтиснат зов.

Щом в мислите очите ти целувам
и пръстите ми бузата ти галят
ще се събудиш с болката: "Сънувам..."
Далечни спомени с любов изгарят.

Единствено добро ти пожелавам.
Най-искрено желая ти късмет!
Чрез вятъра целувка ти дарявам.
Къде съм аз? Любов в един куплет.

Най-чистото признание като че ли най-трудно се изрича...

Да. Всъщност спестяваме болките и тревогите на хората, които обичаме. Когато на нас ни ги спестяват обаче се сърдим.:))))))))))
Весел уикенд!:)

тая сутрин,но ти прощавам,защото и трите стихотворения са прекрасни!
Това ще си го сложа на едно място в блога!:)
Весел уикенд!

Само трябва да минеш с червения химикал, защото често правя глупави грешки от бързане.:)))))))))))))))
Много усмивки и добро настроение за теб!:))

"Къде съм аз? Любов в един куплет." - и аз съм тъкмо там само дето моят е ненаписан още... Поздрави за страхотно написания пост!

Какво чакаш? Почвай да го пишеш! Може и роман да се получи.:))))))))))))

Много провокиращо, много въздействащо <3

Нали?!:))
Ще ти призная нещо.Някога не обичах поезия.Не я разбирах, не знаех, че тя е път към човешката душа. После започнах да пиша и да четя определени автори.
Тихо! Това е тайна.