Не си заспивал. Трепетно си чакал
да срещнеш поглед влюбен и разбиращ.
Макар и празник, сигурно си плакал
и от сърце отломки май прибираш.

За теб е празник, а душата стене.
Далеч от нея всичко губи смисъл.
Кой може любовта да ти отнеме?
С проклятие от маски си орисан.

Усмихваш се на някакви далечни,
така фалшиви, просто уникални.
Едно сърце тупти, а с него вечни
са чувствата ти, някак неразбрани.

Едничка мисъл просто те застига.
Обичан си и стихове те галят.
Не пускай любовта да си отива!
Огньове на съмнения те палят.

Щом залези в очите ти изгреят
не се отричай. Тя е редом с тебе.
Щастлив си, виждам, а очите греят.
Любов си скътал в пътя прост и земен.