Не ми остава нищо друго, 
освен да те прегърна за последно.
Ще правя опит просто да изтръгна
любов от корен, после ще изчезна.

Но ти не съжалявай! Краят идва,
когато рутината ни засипва.
Съмненията, че болката е лигла
и всичко туй щом ревността ни кипва.

А после празнота и става страшно.
От всеки ъгъл спомени се плезят.
Сърцето ни кърви, макар и прашно
и чувствата безпомощни се глезят.

Едно назад и скок в  друго време,
на друго място прави ни щастливи.
Не може тъй, без битка да дадеме
мечти и обич, цял живот градили.

Чудесно!
Прекрасен ден, и спорна седмица!:-)

Здраве и щастие!:)

Поздравче!:))

Хубав стих!

Такива красиви ги редиш! Влюбена бъди завинаги! Усмивки и настроение от мен!

Хе-хе...Нали си ме знаеш?! Аз съм почетен член в клуба на бездарните поети.:)))))))))
Усмихнат ден! Да ти се връщат хубавите пожелания по 1000!!!
С обич: Ани