Сърцето ми не знае да мълчи,
но днес е тъжно, някак по-самотно.
Изгряват вече светлите лъчи
и си припомням нещо, неохотно...

Безгрижното ми детство отшумя.
Детето ми днес куфарите стяга.
Не мога и не искам да го спра.
Успех желая! Просто се налага.

Прокудени от майката-страна
далеч живеят пак децата наши.
Живот без корен, избор и съдба.
Така е тихо. Самотата плаши.

-----------------------------------
Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и непреднамерена.
Детето ми все още е в България.

С мъка и любов в сърцето оставаме ...почти във всеки дом се случва ,
и ако не днес ,то утре ...
Прегръдки от мен !

Зная, но пак ми е тъжно...
Благодаря ти!:)

прекрасно си го написала
и моята отлита
жоро

Има нещо сбъркано в целия модел на управление на държавата. Почти нищо не се създава, а само се руши. На мен ми писна от преходи и експерименти. Това, което за другите народи е "КРИЗА" тук е начин на ЖИВОТ. Не е ли по-лесно да пренесем един модел на успешна държава тук в България, вместо децата ни да заминават с еднопосочен билет?

Поздрави!

Пиша това, което мисля, за разлика от поръчковите писания на разни клакьори. Напоследък дори и розовите ми очила не помагат да виждам по-ведро случващото се. Най ми е симпатичен 25-годишния младеж, който извади 316 МИЛИОНА за мегакомбината "Кремиковци". Той няма нужда да си стяга куфарите, ако е послушен, разбира се...