В дъжда вървя с прилепналите кичури,
обувките ми - пълни с вода,
а чувствата с безверие окичени
се питат как да продължа.

Клошарите понякога са тъжни,
но вяра имат, греещо сърце.
А тези горе, някак твърде важни
загубиха човешкото лице.

Дъждат в очите плаче вероломно
и бръчици чертае с вечността.
Права за всички, равни пред закона -
на работа, на хляб, на топлина.

Тъжна истина.
Поздрави!

Знаеш ли кое звучи най-нелепо в цялата тази история? Ето това:
"Права за всички, равни пред закона! " За едните е смехотворно и наивно, а за другите безнадежно и опорочено.
Поздрави!:)