Напомняш ми на някого, прощавай!
Ядът те прави толкоз уязвим.
С тъга в очите казваш: "Извинявай!",
но няма нищо. Нищо не делим!

Загубено дете си, виждам ясно.
В очите ти поглеждам крадешком.
Сълза преглъщаш. Хванат си на тясно...
С вина и болка търсиш брод и дом.

Горчи в ума ти тежката обида,
че вечно пречиш някому с това:
магнит за всички, а сърцето мида
с най-ценна перла - бисерна сълза.

Бъди навеки! Просто сътворявай
звезди, пустини, цели светове.
С усмивка тръгвай!Винаги прощавай
на тези гноми, твойте врагове.

Попаднах, ама съвсем случайно
на цяло ято от хубави стихчета
написани от теб.
Сусмивка тръгвай!Винаги прощавай,
на тези гноми, твойте врагове!

Зависи от враговете, за всичко
не бива да се прощава.
ВСЕКИМУ СПОРЕД ЗАСЛУГИТЕ.
И ДОБРОТАТА, ЗА ДА СЪЩЕСТВУВА ИМА НУЖДА ОТ ЗАЩИТА,
ОТ РИЦАРИ ГОТОВИ ДА СЕ СРАЖАВАТ И ГИНАТ ЗА НЕЯ.

Рицарите имат нужда от разбиране, от подкрепа, от нежност.:))
Благодаря ти, че ми гостува в блога.