" Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна."

Присядам на бордюра уморена.
Отпуснала съм свойте рамене.
Сърцето ми е птица, но ранена.
Път в мислите си търся. На къде?

Не си представях май живота в краски
от сивото до непрогледен мрак.
Не искам да ме питат  чужди : "Как си?"
С "Добре!" отвръща само твърд глупак.

И нещо май просветва напористо.
Туй фарове са от летящ камион.
Приглушен вик. Най-сетне светлина и чисто...
Решение на всичко. Вечен дом.

Реалността се твори от обществото, а държавата е неговата комплексна величина. Какъв е обаче преобладаващият му състав...можеш да съдиш от броя социопати на глава от населението. Когато завладяващите нови нравствени ценности и критерии за човечност, ти се струват меко казано "странни", значи все още си Човек ! Радвай се, докато не са те лишили от това "право".

Не ми харесва това, което виждам! Понякога си препрочитам по няколко пъти "Приказка за стълбата" вечер, преди лягане и се моля да не се превърна в това голямо НИЩО, главния герой.
Лека вечер!:)

Никой не ни пита. Чети приказки, които могат да работят позитивно. Знам че ме разбираш добре. Има също и една приказка за мъдреца и човека, в която мъдрецът прави всичко възможно, за да приближи бащински човека до себе си, с цел да не го изгуби като син, а човекът дълго бил глух и сляп за своето очовечаване...
До следващото зелено утро! :)

Иска ми се да пиша повече за утрото, надеждата, любовта... Редом с тях виждам и другото лице на днешния ден, което никак не е лицеприятно. Пред неудобната истина най-лесно е да си затворим очите.
Приоритетите ни са тотално объркани. Политиците ни купуват гузната си съвест на килограм с цената на едно кебапче преди избори. Спят ли спокойно тези нещастници?!

Хм, ти с политика ли се занимаваш? Каквото е мнозинството, такива са и приоритетите... А с кебапчета се купуват гласове само от определени слоеве на населението. Най-добре е човек да направи така, че да спи спокойно. Другите ще си минат по пътя, който са си избрали, колкото и да пишеш, но това не трябва да те спира. От киселите лимони на живота можем да си правим лимонада, която после минава през отделителната ни система. Важното е за лимонадата да си намерим подсладител...

Любителски.:))))))))
Мнозинството не живее, а съществува. Не може работещи инженери, икономисти, учители да се движат по ръба на оцеляването.
Това за кебапчетата го написах от яд. Не може да те лъжат най-нагло, че ще направят това и онова, а пък като ги избереш не изпълняват и половината от обещаното. Корупцията не може и не бива да се бори избирателно. "Нашите" никой не ги закача, а вашите ... И така до кога?!
Не ми се живее вече в тая лудница. Кой да дам за пример на дъщеря си? Николетка? Националния ни отбор по футбол? Лъчезар Варнаджиев? Кой?!
Лек ден!:))

не те разбирам.
Хората страдат масово от слаб ангел. Да повярваш на прикзките на
Симо Кобурготски или на бодигарда му Боко Тиквата, наистина трябва нещо
мноого да не у е уред в най високата част на тялото.
А това се повтаря вече 22 год.
ЗНАЧИ ВИНАТА Е У НАРОДО. НАША В НЕ МАЛКА СТЕПЕН, НАЛИ?

да се предава, каквото и да става.
Ако ще паднеш, прав падни.
Камиона не решава проблема.
Децта имат нужда от нашият пример и подкрепа.
Дърветата умират прави.
Никога човек не бива да пада духом. Светата надежда крепи света.
След лошото идва добро. Тъй върви светът.
Стихчетата ти са искрени, хубави и силни.
БРАВИСИМО!
Поздрави.ок

Бих гласувала за БАТМАН или за ЗОРО, или за РОБИН ХУД, но и тримата са нереални.
Такъв вот просто няма!

Незная. Никой не иска да завърши по този начин. Понякога обаче обстоятелствата го налагат. От 22 години чакаме по-добро УТРЕ, а дори забравихме, че съществува ДНЕС, тук и сега.
Лек ден!:)