Поезията дръзка и желана,
понякога отхвърляна дори
е тъй красива, многолика дама,
че без да искаш влюбваш се и ти.

Потъваш в дълбините и чрез рими.
Тя нежно гали твойте сетива.
С години помниш стихове любими
и чувстваш, че това е любовта.

Понякога тревожиш се, че утре
ще се разминеш с нея неразбрал.
Къде изчезна ? Ти за нея скъта
в сърцето обич, преданост, печал.

Усмихвай се на утрото, което
изпраща ти най-чистите лъчи.
Поезия и музика? Прието.
Страхотна песен ти и подари.

Мираж и мистика.
За всеки.
Мечтаещ истини.
Заклети.

Откровения в стих? Възможно, кой знае? :)
Лека нощ!