И все напред, през тръни и бодли
ожулвах колене, но се изправях.
Болеше ме, но стискайки сълзи
по пътя с нови сили продължавах.

Та кой е казал честно или не?
Нима съдбата всякак сляпо съди?
Жена на възраст с мисли на дете.
Върви наивност! Таз реалност буди.

При все това борбата за живот
неравна е. Онази с косата
пристига бавно, взима своя роб.
Обреченост? Такава е цената.