Въздействат ли ти думите? Почти.
Не си помислил колко е боляло.
Потичат по страните ти сълзи
и нищо на света не би ги спряло.

Помисли, че погубил си я ти
душата, тази птица бяла.
Животът ти е низ от висоти
и спътница, до тебе е вървяла.

Понякога мълчала е, а ти
не си поглеждал укора в очите.
Щом Луцифер прошепвал: "Заграби!"
с насмешка си поглеждал в дълбините.

Удави ли се? Още май не си.
Два пътя имаш. Вече сам избираш.
С тревога тя поглежда от страни,
а ти с любов и нежност я прибираш.

Човешкото остава и след нас,
а Луцифер сега да ме прощава.
Остава да крещиш,но си без глас.
Какво от туй?! Най-ценното остава.