Страданието в чуждите очи
и немите въпроси с безнадежност
оставиха в сърцето ти следи
и ти се скара с Бога, Невъзможност.

Каква си ти? Немирница добра
или море от болка, с бриз - копнежи?
Щом името огледа се в света
не му хареса, кръсти се Надежда.

Едната Невъзможност на света
остана вярна на любов човешка.
И времето изниза се, река.
Постлан е твоя път от проба, грешка.

Една не/ възможност на света,остава вярна на човека!
Толкова хубаво си го казала. Чудесна поредица от стихове!
Много са силни и въздействаща!
Усмихнат ден,Ани!

Хей, ще взема да се надуя и да вирна нос.:)))))))))
Слънчев ден и много усмивки!