Приплъзна се лъча и влезе смело,
прибързал да е пръв, преди зората.
Обходи закачливо бузи, чело
и леко ме целуна по устата.

След туй ме съзерцава как се будя.
В просъница усещам, че е тука.
Сънувам ли? - започвам да се чудя.
Без него ще е адска, дива скука.

Блести красиво, златен с добротата.
Превзе ума ми. Мисля все за него.
Да бе човек откраднал би сърцата
на всичките жени. Ревнувам леко...

Усмихва ме. Намигам му кокетно.
Прегръщам го, защото го обичам.
"Ей, палавнико!" - скастрям го суетно
и с думи нежни всякак го наричам.

Ех, че хубаво!:)

Нахалитет!:))))))))))) Всяка сутрин ме буди с усмивка и настроение. Това си е моя слънчев лъч!
Лека нощ!