На кой му пука, че народа страда?
Вапцаровата "Вяра" днес е мит.
Власт, който хули просто ще пострада -
осъден без вина или пребит.

Разграбването още продължава.
Сълзи и болка, яхти и дворци.
Отчаян мъж бесилото надява
дорде жена му се продава за пари.

В очите виждам светове различни.
Единият от лукс и от лъжи,
а другият от "клетници" различни.
За втория - неистово боли!

Дочувам тътен. Спи народа жертвен.
Палачът тегли меч за нова сеч.
Беднякът в този свят е непотребен.
Крадецът с власт - безчувствен и далеч.

Толкова реално си го описала.
Привет!

Ужасно е. Виждам още по-ужасни неща от това, което съм описала тук. Някои "хора" отдавна преминаха чертата на СЪВЕСТ и МОРАЛ. Сърцето ми плаче, а чувството, че съм безсилна да помогна направо ме побърква. В същото време сред блясък и разкош се организират ТЪПИ, частни, безсмислени партита, връх на кича и лигавщината.

Много добра социална поезия! ...

Благодаря. Иска ми се да продължа темата, този път НЕПОЕТИЧНО. Представяш ли си една "ВИП" българска сватба с дарения за гладуващите деца в Индия? Благородно, почти по холивудски... Толкова мъка в десетки очи на непознати, от улицата... БЪЛГАРИ! Те са НЕВИДИМИ, неудобни, излишни. Системата ги изключва с едно удобно "OFF"!
Честито на олигарсите и наздраве за момиченцата до тях!