Щом и утрото хладно потрепва
под целувки на морския бриз
мисълта ми неволно се сепва.
С поглед търся следи от каприз.

Моя болка и щастие вечно,
моя блян от лъчи сътворен.
Все се търсим,но някак далечно...
Ще намерим ли нашия ден?!

Той е някъде там и ни чака
по-прекрасен от всички мечти.
Куп препятствия вечно деляха
този миг , затова сме сами.

И изгрява в очите ти слънце,
пресушило до капка дъжда.
Щом надежда се ражда от зрънце,
ти повярвай! Любов е това.

макар и дъждовен...

пълен с толкова копнеж!

Хубав ден!

Поръчала съм му да не вали!:)))))))))))))))

Да, такъв е. Пожелавам ти успешен и влюбен ден!:)))
Ани

прекрасно е

Нескопосани опити да пиша истинска поезия.:)))))))))
А пък ти къде се изгуби?!