Храна от злост в първични светове.
Доброто е с усмивка подиграно.
Нахранихте ли черното сърце?
Горкото то, подритвано, раздрано...

Макар и мрачно, все пак ми е жал.
Нима и то любов не заслужава?
С ехидност е живяло, в печал,
но болката му тъй и не престава.

Ще го извадя аз сред светлина.
Ще го лекувам с нежност и милувка.
Търпение и много топлина.
Жадувало е просто за целувка.

Тъй странно е, че всъщност засия
и влюбено в ръцете ми потрепна.
Тъй крехко и невинно, без лъжа
за нов живот роди се и укрепна.

Най-силното, чувствително сърце
готово е злините да прощава.
Тъй странно е, че няма на къде,
докосне ли те цяло засиява.

Много малко хора търсят в черното някъква красота....Ти си я намерила.

Да, намерих я. И може би това, че е било черно, отритвано, неразбрано го научи на много повече любов и преданост. Зная, че то може да обича и заслужава да бъде обичано!
Хубав ден!

Толкова е хубаво... Поздрав, Забавна!

Благодаря ти. Хубава събота и неделя!