Очи затваряш.Ден за равносметка
и сам чертаеш своята съдба.
Пропуснал си съществено. Отметка.
Неверие към всички. До кога?

Единствено за нея поболя се
и руква от очите светъл дъжд.
Обиди я от слабост, "възмъжа се"...
И стана най-далечен, даже чужд.

Простила ти е всичко и желае
щастлив да бъдеш, много при това.
От ревност си ранявал, а си знаел,
отиде ли си - край на ЛЮБОВТА!

Ревността убива най-вече притежателя й.
Обичат ли ревнивците, как мислиш?:))

Ден за равносметка, до колко си свободен. Колко голям е вътрешният ти мир.

Безспорно, но по техния задушаващ начин. Пази Боже!
Лека нощ!:)

Свободен е! Дали е щастлив, как мислиш?!
Лека!

винаги прощават ! :))

Не залагай на това. Явно героинята ми е отрязала всички мостове. Ах, каква лошотия се оказа!:)))