Постинг
18.10.2011 23:27 -
Чаша с отрова
В началото на вечерта,
когато сядаш на разпивка
надвисва дива самота,
която гърлото ти стиска.
Най-първо е отмерен жест.
С финес отпиваш яка глътка.
Човек - животно, сив прогрес.
Кой има право тук да сбърка?
Поръчка нова. Питие.
Съзнанието те напуска.
Хей, келнер! Двойно или не.
Бутилка и не я изпускай!
Проклети образ. Таз жена
преследва те, но е далече.
Пиянството ти сам избра.
Съдба коварна. Спри, човече!
когато сядаш на разпивка
надвисва дива самота,
която гърлото ти стиска.
Най-първо е отмерен жест.
С финес отпиваш яка глътка.
Човек - животно, сив прогрес.
Кой има право тук да сбърка?
Поръчка нова. Питие.
Съзнанието те напуска.
Хей, келнер! Двойно или не.
Бутилка и не я изпускай!
Проклети образ. Таз жена
преследва те, но е далече.
Пиянството ти сам избра.
Съдба коварна. Спри, човече!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.