Загубвам се в прегръдката ти топла.
Заровила съм тъжното лице
и тихо хлипам, чуваш даже вопъл.
Голяма съм, а сякаш съм дете.

Сълзите ми с целувка пресушаваш
и нежно галиш моите коси.
Доверие, което заслужаваш.
Приятел си и днес до мен си ти.

Изплакала съм тежката обида
на гномите, завиждащи и зли.
Гушни ме нежно! После ще си ида.
Предателството винаги боли!

Ръката ти е някак твърде топла.
Сърцето ти - кристално и блести.
Щом падна на вратата твоя хлопам
и всеки път спасяваш ме. Прости!